— Каквото имаш да ми кажеш, ще го кажеш на прокурора. Предай слушалката не сержант Ридъл.
— Знам нещо, което…
— Дай слушалката на Ридъл! — кресна Греъм.
В този момент се намеси и гласът на Крофорд:
— Остави на мен, Уил — спокойно се разпореди той.
Греъм тресна слушалката с такава сила, че трясъкът в репродукторите накара всички в стаята да подскочат. После изскочи от кабината и излезе в коридора, без да погледне към никого.
— Лаундс — продължи Крофорд, — този път прекали.
— Искате ли да го пипнете, или не? Аз мога да ви помогна! Само ме изслушайте. — Крофорд замълча и Лаундс забързано продължи: — Току-що показахте, че имате нужда от „Сплетника“. Преди не бях сигурен, но вече го зная. Не бихте си направили труда да засечете този разговор, ако обявата на Зъбльото не беше част от делото. Прекрасно. „Сплетникът“ е на ваше разположение. Всичко, каквото поискате!
— Как разбра?
— Редакторът на страницата за обяви дойде при мен. Каза, че тукашната ви централа е пратила човек да провери обявите. Взел само пет писма. Казал, че има сигнал за мошеническа афера. Глупости! Редакторът направил фотокопия на всички писма и пликове, преди да ги даде на вашия човек. Прегледах ги най-внимателно. Знаех, че е прибрал пет парчета, за да прикрие обявата, която го интересува. Два дни ми трябваха да ги проверя всичките. Отговорът се съдържаше върху единия плик. Клеймото беше от Чесапийк, а номерът на пощенската служба се оказа на психиатричната болница. Вече бях ходил там, по следите на онзи, бесния Греъм. Какво друго би могло да бъде? Но трябваше да съм сигурен, затова се обадих, да проверя дали ще ви потекат лигите, като чуете за господин Поклонника. Точно това и направихте.
— Допуснал си огромна грешка, Фреди.
— „Сплетникът“ ви трябва, а аз мога да ви го поднеса на тепсия. Реклами, обяви, уводни статии, контрол на входящата кореспонденция, всичко! Само кажете какво ви трябва. Аз мога да бъда дискретен, ще се уверите в това. Честна дума. Вкарай ме в играта, Крофорд!
— Няма в какво да те вкарам.
— Е, добре. Тогава едва ли ще е от някакво значение, ако в следващия брой се появят шест шифровани обяви. Всичките за „господин Поклонника“, подписани по един и същ начин.
— Аз пък ще ти издействам прокурорска заповед за задържане, задето пречиш на разследването.
— Това също ще стане достояние на цялата преса в Съединените щати. — Лаундс знаеше, че разговорът се записва, но вече не го беше грижа за това. — Кълна се, че ще го направя, Крофорд! Първо ще ви лиша от всякакви шансове, а после ще мисля за своите!
— Към това, което чу преди малко, можеш да добавиш и открити заплахи по междущатска линия.
— Нека ви помогна, Джак! Мога да го сторя, повярвай ми!
— Бягай в участъка, Фреди. А слушалката предай на сержанта.
В линкълна на Фреди Лаундс се смесваха миризмите на тоник за коса, одеколон за бръснене, чорапи и пури. Когато стигнаха участъка, сержантът с облекчение изскочи навън.
Лаундс познаваше добре началника на управлението и повечето от полицаите. Капитанът му наля кафе и позвъни в канцеларията на прокурора, за да „приключи час по-скоро тази лайняна история“, както се изрази.
Никой от прокуратурата не си направи труда да дойде за Фреди. Половин час по-късно той все още беше в кабинета на капитана и именно там го свързаха с Крофорд. След краткия разговор получи разрешение да си върви. Капитанът го изпрати до изхода.
