След тези думи Лектър нахлузи усмирителна риза с бързи и елегантни движения, сякаш обличаше смокинг. Единият от санитарите се пресегна през мрежата и здраво пристегна връзките на гърба му.
— Помогнете му да легне на койката — нареди Чилтън, после изчисти стъклата на очилата си с кърпичка. Приближи до писалището и разрови с химикалка личните книжа на Лектър. Санитарите се заеха да опразват лавиците с книги. Лектър ги наблюдаваше от сенчестия ъгъл на килията си. Въпреки веригите излъчваше странна грациозност.
— Под жълтата папка — тихо каза той — ще намерите един отказ, адресиран до вас от редакцията на „Архивите“. Попадна при мен по погрешка, заедно с преписката, която поддържам с това списание. Боя се, че го отворих, без да погледна плика. Съжалявам.
Чилтън почервеня и рязко рече на един от санитарите:
— Мисля, че няма да е зле да свалите и седалката на тоалетната му чиния.
После отново се извърна към писалището и спря поглед на статистическите таблици на смъртността. Най-отгоре Лектър беше записал възрастта си: четирийсет и една години.
— Това пък какво е? — попита Чилтън.
— Време — отвърна доктор Лектър.
Началникът на отдела Брайън Зелър понесе куриерското куфарче и колелата на инвалидния стол към секцията за инструментални анализи. Крачеше с такава бързина, че крачолите на габардинените му панталони засвистяха. Останалите в извънработно време лаборанти знаеха прекрасно какво означава този звук: Зелър бърза.
И без това закъсняваха. Поради лошото време самолетът на куриера беше отклонен и кацна във Филаделфия, където умореният човек нае кола, за да се придвижи до Главната квартира на ФБР във Вашингтон.
Криминологичната лаборатория на Чикаго беше професионален институт, но не притежаваше оборудване за някои изследвания. Именно тях Зелър се готвеше да извърши в момента.
Прашинките боя, открити край колата на Лаундс, той остави при големия спектометър.
Бевърли Кац от „Влакна и косми“ получи колелата на инвалидния стол и се зае да разпределя работата. Последната спирка на Зелър беше тясната гореща стаичка, където Лайза Лейк се бе навела над газовия хроматограф. Изследваше пепелта от умишлен палеж във Флорида и внимателно следеше подскачащия по разграфената хартия писец.
— Течност за пълнене на запалки „Ейс“ — обяви тя. — Това е предизвикало пожара. — Беше обработвала хиляди проби и само в изключителни случаи прибягваше до справочниците, за да определи марката.
Зелър отмести поглед от Лайза и сурово се упрекна за чувството на удоволствие, което неизменно го обземаше при посещенията му тук. Прочисти си гърлото и и подаде две лъскави кутии от боя.
— Чикаго? — вдигна глава Лайза.
Зелър кимна.
Тя огледа кутиите, като особено внимание обърна на запечатването на капаците. Едната съдържаше пепел от инвалидния стол, а другата — обгорена тъкан от тялото на Фреди Лаундс.
— Колко време е престоял материалът вътре?
— Най-малко шест часа — отвърна Зелър.
— Тогава ще е най-добре да се заема първо с газовете.
Жената взе една голяма спринцовка и проби с нея капака на първата кутия. Засмукания въздух вкара директно в газовия хроматограф, нагласи уреда и зачака. Докато пробата пътуваше из спираловидните тръби на апарата, дълги повече от сто и шейсет метра, писецът заподскача по разграфената хартия.
— Безоловен бензин — промърмори Лайза Лейк. — Не, по-скоро е газохол. Безоловен газохол. Рядко се натъквам на подобно гориво. — Отвори наръчника с готови данни и бързо го запрелиства. — Не мога да ти дам веднага името на производителя. Ще ти се обадя, като обработя пробата и с пентан.
— Добре — кимна Зелър.
Пентанът разтваря течностите в пепелта, като отделя и най-слабите следи. След това хроматографът щеше да ги разбие на първичните им фракции и да ги подложи на фин анализ.
В един часа през нощта Зелър разполагаше с всички възможни резултати.
Както се очакваше, Лайза Лейк успя да определи търговската марка на запалителната течност, с която е бил изгорен Фреди — газохол, производство на фирмата „Сървко Сюприм“.
След внимателно изчеткване на микроскопичните пукнатини в колелата на инвалидния стол бяха открити два вида власинки — от вълна и синтетичен материал. От анализа на насъбралата се в същите пукнатини мръсотия стана ясно, че столът дълго време е бил съхраняван в тъмно и прохладно помещение.
Останалите резултати бяха по-незадоволителни. Прашинките боя не бяха оригинално фабрично производство. Когато ги вкараха в спектоматричния анализатор и ги подложиха на сравнение с каталога на боите, употребявани от всички автомобилостроителни компании на Съединените щати, стана ясно, че е висококачествен емайл-лак марка „Дюко“, произведен през първото тримесечие на 1978 година в количество 704,000 литра и продаден на няколко вериги, занимаващи се с автобояджийски услуги.
През цялото време Зелър беше таил надеждата, че именно с помощта на боята ще определи марката и приблизителната възраст на автомобила.
