Но здравето и постепенно се влошаваше. Отслабна и изведнъж откри, че може да облича дрехи, които от години стояха неизползвани в гардероба. Някои от тях бяха действително елегантни. А лицето и прическата и все повече започваха да наподобяват образа на Джордж Вашингтон, отпечатан върху банкнотите от един долар.
През пролетта маниерите и започнаха да губят светската си изтънченост. Командваше масата с все същата желязна ръка, но вече говореше само тя и никой не смееше да прекъсне безкрайните и спомени за Сейнт Чарлс — града на нейната младост. Накрая, за да събуди интереса на присъстващите и да образова Франсис, тя започна да споделя и доста интимни моменти от живота си.
Цял един сезон баба действително е била първа дама на областта, получавала покани за най-изисканите балове в Сейнт Луис, отвъд реката. Това било през 1907 година. Сам по себе си този факт съдържал „конкретна поука“ за всички, казваше тя и спираше настойчив поглед върху Франсис, който кръстосваше крака под масата.
— Живеех във време, когато медицината не бе в състояние да помага бог знае колко на ощетените от природата хора — говореше тя. — Имах великолепна кожа и коса и максимално се възползвах от този факт. С помощта на силната си воля и висок дух успях да превърна недотам съвършените си зъби в допълнителен чар, бих казала — дори в своеобразна красота. Не бих ги подменила за нищо на света!
След това подробно обясни защо нямала доверие на докторите. Как, когато станало ясно, че ще загуби зъбите си заради болест на венците, успяла да преодолее своето недоверие и се оставила в ръцете на швейцареца доктор Феликс Бертл — един от най-добрите зъболекари в Средния запад. „Швейцарските“ ченета на този доктор били особено популярни сред определени среди и той се радвал на голяма клиентела, подчерта баба. При него идвали хора чак от Сан Франциско. Оперни певци, опасяващи се, че липсата на зъби ще се отрази на гласа им, актьори и други известни личности. Доктор Бертл бил в състояние да реконструира с невероятна точност естествените зъби на своите пациенти, експериментирал с различни съставки за изкуствени протези и тяхното въздействие върху звучността на гласа.
Когато приключил с баба, зъбите и изглеждали съвсем като преди. А тя свикнала с тях благодарение на изключителния си дух и не изгубила дори грам от необикновения си чар, твърдеше баба с палава усмивка на уста.
Ако в цялата тази история се е съдържала поука за Франсис, то той дълго не беше в състояние да я схване. За него нямаше да има по-нататъшни операции, докато не ги заплати от собствения си джоб.
Момчето понасяше тези отегчителни монолози на баба само защото знаеше, че след вечеря го очакват по-интересни неща.
Всяка вечер пред къщата спираше натоварена с дърва магарешка каручка, с която съпругът на Куин Мадър идваше да си я прибере у дома. Ако баба беше заета с нещо и не го държеше под око, Франсис успяваше да се повози с тях чак до главния път.
Цял ден чакаше тази вечерна разходка. Сядаше на дъската между Куин Мадър и мъжа и — висок, слаб негър, почти невидим в здрача, железните колела затракваха по чакъла, а кафявите изкаляни мулета размахваха опашки под носовете им. Миришеше на пот и спарени памучни дрехи, енфие и топли конски хамути. А когато господин Бейли беше разчиствал терен за нови обработваеми площи, от дрехите му лъхаше и на обгорено дърво. В сандъка отзад често се подрусваше някой заек или катеричка, улучени от старата пушка на негъра.
Не приказваха. Господин Бейли говореше само с мулетата си, каруцата се поклащаше и Франсис леко се докосваше до спътниците си. Сваляха го в края на пътя, той обещаваше да тича право у дома, но оставаше на място, докато мъждукащият фенер бавно се стопяваше в мрака. Чуваше ги как си говорят. Понякога Куин Мадър казваше нещо и двамата избухваха в смях. Беше му приятно да стои в тъмнината и да слуша заглъхващия смях, сигурен, че не се смеят на него.
По-късно щеше да промени мнението си по този въпрос. Единствено и нередовно другарче в игрите на Франсис Долархайд беше дъщерята на един арендатор, която живееше през три ниви от тях. Виждаше я рядко само когато баба решеше да я понагизди с дрешките, останали от Мариан.
Момиченцето беше червенокосо и апатично, често твърде уморено, за да играе с Франсис.
Един горещ юнски следобед, отегчено да брои мравките по пода на пилчарника, то поиска да разгледа това, което се криеше в панталоните на Франсис. Отидоха зад навеса, който ги скриваше от прозорците на долния етаж, и Франсис и го показа. На свой ред и тя му показа тайните си, смъкнала до глезени памучните си гащички. Той приклекна да я разгледа отблизо, но в същия миг иззад ъгъла изпърполи обезглавена кокошка, вдигайки облачета от прах. Препъвайки се в смъкнатите си гащички, момиченцето ужасено отскочи назад, а кръвта изпръска босите му крака.
Франсис бавно се изправи и панталоните се увиха около глезените му. В същия миг иззад ъгъла се появи задъханата Куин Мадър, подгонила кокошката с нож в ръка. Видя всичко, пристъпи напред и каза:
