— Хм! Знаеш ли, мисля, че човек може сам да развали работата си, ако няма какво друго да прави. Нищо лошо не казах, нали?
— Лошото е там, че трябва да ти напомня за работата, която ни събра. Нима тъй бързо забрави аванса, който ти дадох?
Старият моряк бутна чинията настрана, скръсти ръце и като погледна събеседника си право в очите, спокойно отговори:
— Когато честно и почтено съм се наел да свърша някаква работа, може напълно да се разчита на мен. Нали под същото знаме плаваш и ти, приятелю Харис?
— Нечестно би било, ако не е така. Ще извиняваш, но преди да изложа подробно плановете и желанията си, ще се възползвам от случая да прегледам този долап, за да се уверя, че наистина сме сами.
— Там няма да намериш почти нищо друго освен разни партушини на нежната половинка на честния Джо. Тъй като вратата му не е заключена добре, можеш да го прегледаш сам, защото, както се казва, не вярвай, преди да си видял.
Уайлдър явно и не чакаше такова разрешение; докато старецът говореше, той отвори вратата и се убеди, че в долапа действително няма почти нищо друго освен споменатите от събеседника му предмети. Тогава се обърна отново към него с вид на разочарован човек.
— Сам ли беше, когато влязох? — попита той след кратко размишление.
— Бях само с честния Джоръм и с теб.
— И никой друг?
— Никого другиго не видях — отвърна старецът, но в държането му се долавяше леко смущение. — Ако се съмняваш, нека претърсим стаята. Пипна ли някой подслушвач, лошо му се пише!
— Чакай… отговори ми на един-единствен въпрос: кой ми извика да вляза?
Катранения Боб, който бе скочил на крака, сега на свой ред се позамисли, а след това се разкикоти.
— Аха! Виждам, че мислите ти направиха засечка. Човек с мръвка говеждо в устата не може да говори така, като че езикът му разполага с толкова простор, колкото кораб, намиращ се вече от две денонощия в открито море.
— Значи ти беше?
— Мога да се закълна — отговори Боб и пак седна на мястото си като човек, който е решил целия въпрос в своя полза. — А сега, приятелю Харис, ако си готов да кажеш всичко, което ти е на душата, аз също съм готов да те изслушам.
Уайлдър не изглеждаше напълно доволен от обяснението на събеседника си, но придръпна един стол и се приготви да говори.
— След това, което чу и видя, излишно е да ти повтарям, приятелю, че не желая особено дамата, с която и двамата разговаряхме тази сутрин, и нейната спътничка да отплават с „Кралска Каролина“. Предполагам, че за нашите планове е достатъчно да знаеш това, а причината, поради която предпочитам да останат тук, няма нищо общо с работата, която ще вършиш.
— Не учи стар моряк как да събере разпръснати мисли — извика Боб, кискайки се и смигвайки на събеседника си, комуто тази фамилиарност не се хареса. — Аз съм прекарал петдесет години в морето и няма да го взема за небе.
— Значи искате да кажете, сър, че подбудите ми не са тайна за вас?
— И без далекоглед може да се види, че когато старите хора кажат „вървете“, младите предпочитат да останат на мястото си.
— Тогава ти много грешиш по отношение и на двете млади особи; до вчера аз изобщо не бях виждал тая, която имаш предвид.
— Аха, сега разбирам: собствениците на „Каролина“ не са били Учтиви, колкото се полага, и ти им се отплащаш със същата монета!
I — Такъв начин на отмъщение може да е по твоя вкус — произнесе Уайлдър сериозно, — но на мен не ми се нрави твърде. А и двете страни ми са съвсем непознати.
— Хм! Сигурно си от кораба, който е във външното пристанище, и макар да не мразиш враговете си, все пак обичаш приятелите си. Трябва да измислим начин да убедим дамите да пътуват с роботърговския кораб.
— Пази боже!
— Пази боже ли! Струва ми се, приятелю Харис, че твърде много обтягаш въжетата на съвестта си. Макар и да не мога да се съглася с теб за всичко, което каза относно „Кралска Каролина“, ни най-малко не се съмнявам, че ще бъдем единодушни по отношение на другия кораб. Според мен той е здрав, добре построен кораб, с който дори крал би могъл да пътува удобно.
— Не отричам това, но все пак той не ми харесва.
— Е, радвам се. И тъй като си говорим откровено, мастър Харис, искам да ви кажа някоя и друга дума за този кораб. Аз съм стар морски вълк и не се лъжа лесно в занаята си. Не намирате ли нещо нередно за един честен търговец в начина, по който е закотвил кораба си далеч от форта, пък и има такъв сънлив вид, а и личи, че не е строен да лови стриди или да превозва добитък до островите!
— И аз като теб мисля, че е здрав и добре построен кораб. Но в какви лоши дела го подозираш? Че се занимава с контрабанда ли?
— Хм! Според мен не би било приятно да се върши контрабанда с такъв кораб, макар че в края на краищата контрабандата е весела работа. Доколкото може да се види от такова разстояние, той има добра батарея.
— Вероятно още не е омръзнал на собствениците си и те не искат да попадне в ръцете на французите.
