— Какво те кара да мислиш, че подозренията ти са основателни? И ако са основателни, с какви средства възнамеряваш да постигнеш целта си, когато наблизо няма кралски кръстосвачи?
— Не мога да се закълна, че съм прав, но ако плаваме в погрешна посока, можем да се поправим само като разберем в какво грешим. А що се отнася до средствата, трябва да призная, че ми е по-лесно да ги назова, отколкото да ги приложа.
— Хайде, хайде, това са празни приказки, приумица на старата ти глава — рече хладно Уайлдър, — и колкото по-малко говориш, толкова по-добре. А междувременно забравихме главното. Струва ми се, мистър Робърт, че вие давате лъжливи светлинни сигнали, за да се изплъзнете от работата, за която ви е вече наполовина платено.
Докато Уайлдър говореше, на лицето на стария моряк се изписа задоволство, което вероятно щеше да учуди младия човек, ако той не бе станал и започнал да се разхожда със замислен вид и бърза крачка из стаята.
— Е, добре — отвърна старецът, мъчейки се да прикрие задоволството зад обичайното си самолюбиво, но хитро изражение, — аз съм стар фантазьор и често си въобразявам, че плавам по море, когато в действителност съм здраво привързан за брега! Мисля, че скоро ще трябва да уредя сметките си с дявола, за да получи полагаемия му се пай от клетото ми тяло, а аз да остана капитан на своя кораб! А сега съм на разположение на ваша милост.
Уайлдър се върна на стола си и се залови да дава на своя помощник необходимите напътствия как да опровергае всичко, което бе казал вече в полза на готвещия се за път кораб.
И все пак той ми се вижда добър.
Три хиляди дуката. Мисля, че
мога да приема подписа му.
С напредването на деня изгледите да задуха силен морски бриз все повече се увеличаваха и когато вятърът постепенно се засили, се появиха и всички признаци, че търговският кораб от Бристол възнамерява да напусне пристанището. Отплаването на голям кораб беше много по-важно събитие в едно американско пристанище преди шейсет години, отколкото днес, когато често всяко пристанище посреща или отпраща двайсетина кораба за един-единствен ден. Макар и да се смятаха за жители на един от главните градове на колонията, добрите нюпортци не следяха раздвижването на борда на „Каролина“ с оня безразличен поглед, който е резултат на пресищане от гледки и от по-сериозни неща и с който с течение на времето могат да се наблюдават дори маневрите на цяла флотилия. Напротив, кейовете бяха претъпкани с хлапаци и изобщо зяпачи от всички въз расти. Даже мнозина от по-прилежните и трудолюбиви граждани отделяха от ценните си минути, които обикновено толкова скъпяха, и ги оставяха да текат, без да им държат сметка, но все пак не съвсем незабелязано, позволявайки любопитството да надделее над материалната изгода, и излизаха от дюкянчетата и работилничките си, за да се любуват на такова величествено зрелище като движението на кораб.
Но екипажът на „Каролина“ вършеше приготовленията си толкова бавно, че не един от пестеливите на време граждани загуби търпение. Мнозина от по-достопочтените зрители напуснаха кейовете, макар че също немалко останаха там, а вятърът все още издуваше едно-единствено платно на кораба, което вече посочихме. Вместо да удовлетвори желанието на стотици уморени зрители, гордият кораб се полюляваше на котвата, си, разклащан от всеки повей на вятъра, а носът му се въртеше ту надясно, ту наляво, подобно на буен жребец, който, с мъка възпиран от коняря, гризе юздата и едва сдържа на земята краката си, които след малко ще го понесат по хиподрума. След повече от един час необяснимо забавяне между навалицата плъпна слух, че се е случило нещастие, при което някаква важна личност от командния състав на кораба била сериозно ранена. Но този слух мина и замина и почти се забрави, когато от една носова амбразура на „Каролина“ лумна пламък, изви се и се вдигна облак дим, а след това се чу оръдеен изстрел. Уморените от чакане зрители на брега се раздвижиха, както става обикновено преди обявяването на някакво дългоочаквано събитие, но сега всички изглеждаха напълно уверени, че каквото и да се е случило, то няма да попречи на кораба да замине.
