— Е, може да се лъжа, но ако зрението ми не е отслабнало от годините, не всичко е наред на тоя кораб, дори и документите му да са редовни и да е вписал истинското си име в каперското свидетелство. Ти какво мислиш по този въпрос, честни Джо?
Уайлдър се обърна нетърпеливо и видя кръчмаря. Той бе влязъл в стаята така тихо, че младият моряк не бе го забелязал, понеже вниманието му беше погълнато всецяло от събеседника му — интерес, който читателят лесно ще разбере. Учудването, с което Джоръм гледаше говорещия, явно беше напълно искрено, тъй че се наложи въпросът да бъде повторен по-ясно, преди той да съобрази какво да отговори.
— Питам те, честни Джо, мислиш ли, че роботърговският кораб във външното пристанище е действително такъв, за какъвто се представя?
— Ти можеш да шашнеш човека, Боб — отвърна кръчмарят, оглеждайки се крадешком, сякаш да се увери кои са слушателите му. — Задаваш безцеремонно такива стряскащи въпроси и изказваш такива смели мнения, че, право да ти кажа, често ми е трудно да събера мислите си, за да дам свестен отговор.
— Наистина смешно е да види човек собственика на „Ръждивата котва“ объркан — каза старецът; лицето и погледът му изразяваха пълна невъзмутимост. — Питам те на ясен английски: не ти ли се струва, че на оня кораб не му е чиста работата?
— Не му е чиста работата ли! Боже господи, внимавайте какво казвате, мистър Робърт. Дори да бях първи лорд на Адмиралтейството, пак не бих позволил да се говорят в къщата ми лоши неща за който и да било честен и порядъчен кораб! Пазил ме господ да черня името на някой верноподаник на краля!
— Значи, достойни и добросъвестни Джо, не виждаш нищо лошо в кораба във външното пристанище? — повтори мистър Робърт, без да мигне, нито да помръдне крак, ръка или мускул.
— Е, щом настояваш толкова да чуеш мнението ми, пък и си клиент, който плаща така щедро поръчките си, ще ти кажа: ако има нещо нередно или дори незаконно в държането на джентълмените…
— Ти караш така остро срещу вятъра, приятелю Джоръм — прекъсна го хладнокръвно старецът, — че всичко у теб се тресе, та чак зъбите ти тракат. Помисли и отговори откровено: забелязвал ли си у тоя роботърговски кораб нещо подозрително?
— Честна дума, нищо — отговори кръчмарят, лъхтейки като кит, изплувал на повърхността да си поеме въздух. — Макар и да съм недостоен грешник, който слуша прилежно проповедите на добрия и праведен доктор Догма, заявявам: нищо, нищо.
— Нищо ли! Значи си бил по-глупав, отколкото те мислех. Наистина ли нищо не подозираш?
— Да ме пази бог от подозрения! Дяволът изпълва душите ни със съмнения, но само слабите и склонните към зло им се поддават. Офицерите и моряците от този кораб обичат да си попийват и са щедри като князе: освен туй никога не забравят да уредят сметката си, преди да си отидат, затова според мен те са честни хора.
— А пък според мен — пирати!
— Пирати ли! — повтори Джоръм, впивайки очи с явно недоверие в лицето на внимателно слушащия Уайлдър. — „Пират“ е груба дума, мистър Робърт, и не бива да се хвърля в лицето на джентълмен, ако няма достатъчно доказателства, за да се обори обвинение в клевета, в случай че се заведе такова дело пред дванайсет добросъвестни съдебни заседатели, които са положили клетва. Но, предполагам, съзнаваш какво говориш и пред кого го казваш.
— Съзнавам. А сега, тъй като, изглежда, мнението ти по този въпрос е равнозначно на нула, ще бъдеш ли така добър…
— Ще направя всичко, каквото ми наредиш — извика Джоръм, зарадван от промяната на темата.
— … да отидеш да попиташ клиентите си на долния етаж дали не са жадни — довърши старецът и с вид на човек, уверен, че ще му се подчинят, даде знак на кръчмаря да се върне там, отдето е дошъл. А когато вратата се затвори подир излезлия стопанин, се обърна към останалия в стаята свой другар и продължи: — И ти, изглежда, като невярващия Джо си учуден от това, което чу преди малко.
— Подозрението ти е сериозно и трябва да го обосновеш добре, старче, преди да се осмелиш да го повториш. За какъв пират се носят слухове напоследък по тоя бряг?
— За прословутия Червен корсар — отговори старецът, като сниши глас и се озърна плахо, сякаш смяташе, че това страшно име трябва да се произнася крайно предпазливо.
— Но казват, че кръстосвал главно из Карибско море.
— Той е човек, който може да се появи абсолютно навсякъде. Кралят е готов да заплати добре на онзи, който предаде тоя злодей в ръцете на правосъдието.
— На думи е лесно, ала на дела — трудно — отвърна Уайлдър замислено.
— Може и да е така. Аз съм стар човек и по ме бива да соча пътя, отколкото да водя, а ти си като току-що завършен кораб с нови-новенички здрави въжета и прави като стълбове мачти. Защо да не забогатееш, като предадеш тия негодници на краля? Няколко месеца по-рано или по-късно все трябва да дадеш полагаемото се на дявола.
Уайлдър трепна и се отвърна от събеседника си, сякаш не му харесваше начинът, по който се изразяваше. Но съзнавайки, че трябва да отговори с нещо, запита:
