— И все пак този момък държи добре кораба под юзда — обади се най-старият моряк, който следеше внимателно и най-малкото движение на Уайлдър. — Вярно, кара като луд, ала досега не е скъсал нито една нишка.
— Нишка ли! — повтори с презрителен тон помощникът. — Какво е една нишка, когато цялото котвено въже ще се скъса, та котвата ще се връзва само с буйреп? Имай предвид, стари Бил, че дяволът никога не върши работата си наполовина. Каквото е писано, ще стане, и няма отърване, все едно спускаш в лодка жената на капитана, а той гледа от палубата дали всичко върви както трябва.
— Мистър Найтхед умее да управлява кораб във всякакво време! — обади се друг, чийто тон ясно показваше, че разчита изцяло на способностите на втория помощник.
— Но никой няма да ме похвали за това. Аз съм носил всякаква служба, работил съм на всякакви кораби — от тримачтови до двупалубни! Малцина могат да кажат за себе си повече от мен, защото малкото, което зная, е постигнато повече с тежък труд, отколкото с учене. Но каква полза от знания или дори мореплавателно умение, когато срещу себе си имаш магия или козните на тоя, когото не смея да назова, защото няма полза да обиждам ненужно джентълмен? Ще ви кажа само едно, братя: този кораб е така пресилен, както никой разумен моряк не би трябвало да допусне и не би допуснал.
Всеобщият ропот показа, че повечето, ако не и всички, са на същото мнение.
— Нека разгледаме цялата тая работа спокойно, разумно и както подобава на културни англичани — продължи помощникът, поглеждайки настрана през рамо, сякаш да провери дали човекът, чийто гняв му вдъхваше такъв благотворен страх, не е до него. Всички ние до един сме кореняци-островитяни, без капка чужда кръв; на кораба ни няма нито шотландец, нито ирландец. Затова нека обсъдим този въпрос философски, с присъщото на възпитанието ни благоразумие. Първо на първо, честният Никълъс Никълс пада от това буре и си счупва крака! А аз, братя, знам много хора, които са падали от мачти и рей и са се отървали по-леко. Но какво го е еня някой си къде ще запокити своя подчинен, като само с едно вдигане на пръст е способен да ни избеси до един? А ето че тук идва съвсем непознат човек, който мяза на колонист — физиономията му не е обикновена, открита, гладка като на англичанин, дето може да се закрие само с една шепа…
— Тоя момък ми хваща окото — прекъсна го старият моряк.
— Преструва се — там е цялата дяволия! Вярно, на вид е красив, но не такава красота допада на англичанина. Лицето му има изражение, което не ми харесва; а аз не обичам твърде изразителните физиономии, защото не винаги е лесно да разбереш какво мисли да прави човек с такова лице. На всичко отгоре този непознат става капитан на кораба или почти капитан, което е едно и също, а този, който би трябвало да е на палубата и да дава команди в такова време, лежи на койката в каютата си и не може сам да се обърне на друг галс, камо ли да управлява кораб; и никой не може да каже как се случи това.
— Той се спазари с фрахтователя за този пост и тоя хитър търговец, изглежда, много се радваше, че поверява „Каролина“ на такъв отракан младеж.
— В края на краищата и търговецът е омесен от същото тесто като нас и което е още по-лошо, при омесването рядко му слагат солена вода. Често се случва търговец да свали очилата си, да затвори сметководни-те си книги и да се отдръпне настрана, за да изиграе ближния си, а като се върне, вижда, че сам се е изиграл. Мистър Бейл сигурно е мислел, че прави добро на собствениците, като наема тоя мистър Уайлдър, но може да не е знаел, че корабът е продаден на… Всеки примерен моряк трябва да уважава началниците си, затуй няма да назовавам излишно по име човека, който според мен получи немалко права на тоя кораб с честни или нечестни средства.
— Не съм виждал досега някой да измъкне така ловко кораб от трудно положение, както направи той тази сутрин с „Каролина“.
Найтхед се засмя тихо, но, както се стори на слушателите му, твърде многозначително.
