- Ти ми посочваш целта, Г. М. И аз винаги ти давам резултат. Не забравяй, че изградихме тази компания заедно. Винаги е било така и винаги ще бъде така, поне за мен. Това е една от причините за моите успехи. Ти ми плащаш да намирам решения. И аз правя точно това. Досега никога не си ме питал как... а само кога.
Г. М. го изгледа изпитателно.
- Днес започвам да питам как. Нещо против?
Бартън дори не мигна.
- Щом искаш.
Г. М. докосна интеркома на ревера си.
- Донесете го.
Четиримата отново замълчаха, загледани един в друг. След секунди на вратата се появи Синтия, носеше дървена кутия. Уилсън винаги се радваше да види красива жена като нея, но този път пулсът му се ускори не от фигурата ѝ, a от кутията. Тя внимателно я постави на масата, отвори капака и извади Медния свитък от Кумран.
- Е, кажи ми - рече Г. М. - Какво общо има това с пътуването във времето?
Известно време Бартън се взираше мълчаливо в медната тръба. Накрая каза:
- Уилсън искаше да го види.
Погледът на Г. М. се насочи към Уилсън.
- Защо искахте да го видите?
- Беше загрижен... - започна Бартън, но Г. М. го прекъсна насред изречението.
- Не ти, Бартън. Господин Даулинг може да отговори и сам.
- Помолих Бартън да ми го покаже - предпазливо каза Уилсън.
- И защо? След като това - той вдигна свитъка - би трябвало да е просто копие?
Уилсън усещаше, че Тредуел знаят, че това е оригиналният Меден свитък. Това бе единствената причина въпросът да бъде зададен по този начин. И противно на инструкциите на Бартън реши да рискува с истината.
- Мисля, че ще откриете, че това е истинският Меден свитък от Кумран - уверено рече той.
На лицето на стареца не се изписа никаква изненада. Той отново погледна Бартън.
- Каза ми, че е копие.
- Уилсън е прав - продължи Бартън. - Ако е взет от склада, наистина в момента държиш истинския Меден свитък от Кумран. Поръчах да бъде изработено копие и го размених с оригинала във фоайето, за да имам достъп до него, когато е необходимо.
- Защо ти е да го правиш?
- Защото в един момент смятах, че Медният свитък е важен.
- А сега какво смяташ? - лукаво попита Г. М.
- Свитъкът, който държиш, няма отношение към проекта.
Погледът на Г. М. прониза Уилсън.
- Тогава защо поискахте да го видите?
- Защото този свитък не води към никакво съкровище - отвърна Уилсън.
- Обяснете, моля - подкани го Г. М.
Бартън почтително поиска да отговори и Г. М. се съгласи. Ученият заразказва подробно за римската кампания на Веспасиан и безценните съкровища от Храма.
- И този свитък така и не е довел до никакво съкровище? - попита Г. М.
- Именно - отвърна Бартън.
- Тогава към какво води?
- Не съм сигурен, Г. М. Може да не води до нищо - каза Бартън.
Старецът въртеше свитъка в крехките си ръце и светлината танцуваше по бляскавата медна повърхност. Уилсън отново се убеди, че това е един от най-невероятните предмети, които е виждал. Никога нямаше да забрави усещането, когато го държеше, едва доловимата му вибрация. Синтия внимателно взе свитъка от Г. М. и го постави на масата.
- Защо сте поискали да видите това, ако сте си мислели, че е копие? - попита Г. М.
- Просто е - замислено отвърна Уилсън. - Ако Медният свитък е фалшив, то същото би могло да се отнася и за Книга Естир.
- Какво точно означава това?
- Ако Книга Естир е фалшива, цялата работа с пътуването във времето може да се окаже доста объркана. Това означава по-голяма опасност. Което пък за мен означава по-голяма компенсация.
Погледна Синтия. Личеше ѝ, че го смята просто за използвач. Но Уилсън реши, че при тези обстоятелства алчността е най-сигурният му резервен ход.
Бартън идеално заличи следите му.
- Меркуриевият екип е напълно уверен, че Книга Естир и схемите в нея са истински, Уилсън.
- Вие бяхте уверени. Аз обаче не бях.
Г. М. се замисли.
- Сега доволен ли сте?
Уилсън потърка брадичката си по начина, по който го правеше Бартън.
- Доколкото е възможно, да.
Г. М. постави ръка върху бастуна си от слонова кост.
- Много добре ви разбирам, господин Даулинг. Експериментите с пътуване във времето будят сериозни тревоги у мен. Но въпреки това зная, че трябва да продължим. Аз също не съм много доволен от всичко това, но все пак ще отстъпя.
- Бихте ли влезли в онази кристална капсула и бихте ли позволили молекулите ви да бъдат разградени и изстреляни със скоростта на светлината? - попита Уилсън.
Г. М. се усмихна.
- Не, не бих.
- Простете за любопитството, но смятате ли ме за луд?
- Ни най-малко. Смятам, че сключихте сделка, която ви е изгодна. Разбирам ви. Самият аз съм сключвал много такива сделки. - Г. М. замълча за момент. - Има риск. Това е безспорно. - Той отново замълча. - В резултат двамата с Джаспър сме силно загрижени относно опита. - Старецът премести погледа си върху учения. - Имаш ли да кажеш още нещо по въпроса?
