- Само едно - спокойно отвърна Бартън. - Опитното прехвърляне няма да представлява опасност за „Ентърпрайз Корпорейшън“. Можеш да си сигурен. Информацията е била записана не случайно в тези свитъци преди две хиляди години. От интелект, който далеч надвишава нашия.
- Точно това ме тревожи - каза Г. М.
- Странно. Аз пък го намирам за успокояващо - отвърна Бартън.
Г. М. леко наклони глава настрани. Без да си дава сметка, точно в този в момент той решаваше съдбата на мисия Исая.
- Преценката ти винаги е била достатъчна за мен, Бартън. Ще позволя да продължиш.
- Имаме още въпроси, дядо - намеси се Джаспър.
- Не съм забравил, Джаспър. - По знак на Г. М. Синтия прибра Медния свитък в кутията и затвори капака.
- Е, Бартън, какво ще ми кажеш за резултатите от електроенцефалограмата на Уилсън? Разбрах, че алфа- и бета-вълните му са необичайно силни. Каква е причината за това?
- Лично повторих изследванията на Уилсън - спокойно отвърна Бартън. - ЕЕГ машината, използвана при първото изследване, не е била в изправност. Първоначалните резултати бяха абсолютно нелепи - разбрах го в мига, когато ги видях. Уилсън е напълно нормален.
Бартън продължи с подробности за грешката с електроенцефалограмата и какво е предприето, за да бъде поправена.
- Добре - каза Г. М. - Достатъчно. Доволен съм. Да поговорим за нещо по-сериозно. Разследването на Джаспър показа, че ти си един от хората, използвали нелегално системата за сигурност от първа степен. Знаеш, че не бива да го правиш, приятелю.
Бартън вдигна ръце, сякаш се предаваше.
- Знаех си, че ще повдигнеш въпроса. Опитвах се да защитя „Ентърпрайз Корпорейшън", Г. М. Сигурен съм, че вече си наясно. Използвах системата само за да следя Уилсън. За нищо друго. Очаквам да ми простиш тази недискретност.
Г. М. погледна Джаспър.
- Вярно ли е?
- Да, дядо, изглежда, че случаят е такъв.
Г. М. се намести на стола си.
- Е, това ми се струва достатъчно разумно основание. - Той забарабани замислено по масата. - Бартън, заради теб няма да разгласяваме случая. Между другото, защо предпочете господин Даулинг пред другия господин от Европа?
- Господин Даулинг, знаете ли, че има и друг кандидат? - попита Джаспър.
Уилсън кимна.
- Да, зная. Още от самото начало се мъча да убедя Бартън да използва именно него.
Фриволният му коментар беше посрещнат с гробно мълчание.
Бартън прочисти гърлото си.
- Той просто се пошегува, Г. М.
Г. М. повтори въпроса, този път още по-сериозно.
- Като изключим очевидното чувство за хумор на господин Даулинг, който явно много те забавлява... защо избра тъкмо него?
- Защото несъмнено е по-добрият избор.
- Ако разполагаше с повече време, пак ли щеше да се спреш върху него?
- Повече време ли ми предлагаш?
- Не. Просто отговори на въпроса, ако обичаш.
Бартън погледна Уилсън.
- Щеше да е първият ми избор дори да разполагах с неограничено време.
- Добре - каза Г. М. - Това исках да чуя. А сега ме запознай набързо с развитието на проекта, след което можете да продължите работа. Сигурен съм, че графикът ви е натоварен. А часовникът тиктака.
Бартън потърка длани.
- Работата върви по график и екипът ще бъде готов да проведе опита след четири дни, по обед. Експериментът ще изпрати Уилсън трийсет минути в бъдещето. Той ще изчезне от сферата на имплодера, когато лазерите разпаднат атомите му, след което ще бъде вкаран в земното магнигно поле от инфлатора. Точно трийсет минути по-късно неговата кварк-глуонна енергия ще се появи отново през магнитния портал и той ще бъде възстановен в първоначалния си вид.
Уилсън разтърка слепоочия. Стресът му си личеше съвсем ясно.
- Звучи доста просто - рече Г. М., малко развеселен от реакцията на Уилсън. Джаспър отново прошепна нещо в ухото на дядо си и старецът повдигна вежди. - Точно така, благодаря, Джаспър. Има и още нещо... искаме да възстановиш Андре Стайнбек на мястото му.
Бартън внезапно загуби самообладание.
- Той е използвал системата за сигурност, за да ме шпионира! Лично го открих.
Г. М. поклати глава.
- Нашето разследване показва, че системата не е била използвана от него. Някой друг е научил паролата му. Оказва се, че Андре е невинен.
Бартън се загледа през прозореца.
- Тогава кой ме е наблюдавал?
- Не сме сигурни.
- Не е удобно да връщам Андре в екипа - заяви Бартън. - Намираме се на много отговорен етап от проекта. Дори най-малката грешка може да доведе до невъобразими проблеми. Трябват ми хора, на които да мога да се доверя.
- Въпросът няма да се обсъжда - прекъсна го Джаспър.
- Подривате авторитета ми - отвърна Бартън.
- Това е незначителна цена, приятелю. - Г. М. се подпря на бастуна и се изправи. - Имаш късмет, че направо не спрях опита. - Явно срещата беше приключила. - Незабавно ще върнеш Андре на мястото му. Погрижи се. - Усмихна се бегло на Уилсън. - Желая късмет и на двама ви, господа. Особено на вас, господин Даулинг.
Високата дъбова врата се отвори и Синтия посочи към асансьорите.
- Оттук, господа.
