Все така насочила пистолета към кучетата, Хелена хвърли бърз поглед към мъжа и към пушката в ръцете му - беше в лошо състояние и цевите бяха покрити с ръжда.
- Какво търсиш тук?
- Виждала съм ви - тихо каза Хелена и вдигна слънчевите очила на челото си, за да го разгледа по-добре.
Двата добермана спряха да ръмжат, отидоха при господаря си и се излегнаха в краката му.
- О, не пак! - изстена Джордж.
- Вие сте Джордж Уошингтън, нали?
- Махай се от имота ми! - В гласа му обаче прозвуча изненада.
Чак сега Хелена видя белия форд, паркиран на улицата зад нейната кола. Беше точно онзи от виденията ѝ.
- Един човек е бил в багажника на колата ви, господин Уошингтън. Вие сте го пуснали да се измие. Ето там. - И посочи душкабината зад себе си.
- Махай се от имота ми! - изрева той.
- Не и преди да ми кажете онова, което искам да знам.
- Не ме карай да те застрелям!
- На ваше място не бих стреляла - спокойно каза тя.
- Отдалече си личи, че е най-вероятно да ви отнесе лицето, ако дръпнете спусъка.
Джордж зяпна ужасено оръжието си.
- Какво ѝ е?
Хелена свали пистолета.
- Нямам никакви лоши намерения, господин Уошингтън. Просто ми кажете какво стана с мъжа в багажника на колата ви.
- Какъв мъж?
- Наложи ви се да отворите багажника с щанга.
- Щанга ли? Не знам нищо за никакви щанги.
- В багажника има кутии с морфин, нали? - Всичко това се завръщаше в паметта ѝ точно в момента.
- Следила си ме! — изрева той.
Щом най-сетне установи със сигурност, че всичко от виденията ѝ е истина, Хелена се почувства някак странно изтощена.
- Казвам се Хелена Каприарти - каза тя. - И ви уверявам, че всичко това ме обърква не по-малко от вас.
Кучетата мълчаливо се мотаеха в краката на Джордж и се наслаждаваха на слънчевата топлина. В отчаянието си той се обърна към тях.
- Втори път за днес! Какво ви става? Ще ви сменя, да знаете. Точно така! Ще си взема истински кучета, които да пазят и мен, и дома ми! До гуша ми дойде от вас!
Животните наклониха глави настрани, сякаш се опитваха да проумеят какви ги говори.
- Къде е мъжът, който беше с вас днес? - попита Хелена.
- Ти ми кажи.
- Джак Болтън ли се казва?
Джордж се намръщи объркано.
- Какви ги говориш? Единственият Джак Болтън, когото познавам, работи в радиологията.
Значи шофьорската карта беше открадната; Хелена имаше смътно видение за нещо подобно. Затова значи беше напъхана в цепнатината в душа!
- Работите в болницата, нали? - попита тя.
- Не можеш да го докажеш.
- Точно оттам е морфинът.
- Казах — не можеш да го докажеш!
- Не ми пука за морфина, можете да сте сигурен. Само ми кажете къде е отишъл мъжът. Покритият с кръв. Затова съм тук. Къде е той?
- Нищо няма да ти кажа.
А после внезапно я зяпна.
- Я чакай малко! Ти си жената на оня червенокосия, нали? Точно така! Ти си извратената кучка!
Думите му бяха абсолютно безсмислени.
Той я посочи.
- Ти си, нали? - Въображението му започна да рисува засукани образи с Хелена, гола върху кухненска маса и тъй нататък. - Ти си онази, за която ми разказа Уилсън.
- Уилсън - така ли се казва?
- Не си играй с мен! Знаеш, че се казва така!
- Къде е той? - отново попита тя.
Джордж си погледна часовника.
- Закъсняла си, слава богу! Уилсън не е тук, малката!
- Джордж размаха пръст. - Той ми каза всичко за теб - кучката, дето изляла цялата кръв по гъза му. Виждал съм и мъжа ти! Голям грозник, да знаеш.
Хелена вдигна пистолета.
- Кажете ми къде е Уилсън.
- Дръж! - изкрещя Джордж. - Дръж!
Хелена се приготви за атаката на кучетата...
Но не последва нищо.
Двете животни явно бяха на нокти. Но вниманието им беше насочено навсякъде другаде освен към Хелена и пистолета, който тя бе насочила право към господаря им.
- Дръжте, тъпи помияри такива!
Странно, но кучетата не реагираха.
Хелена се възползва от мига, хвърли се напред, изтръгна пушката от ръцете на Джордж и я хвърли на земята.
- Започвате наистина да ме ядосвате, господин Уошингтън. — Тя насочи дулото право в челото му. - Ще ми кажете всичко, което искам да знам. Ясно ли се изразих? Искам отговори, при това веднага!
Джордж с неохота вдигна ръце и промърмори:
- Уилсън беше прав. Ти наистина си адски гадна кучка.
Хюстън, Тексас
Централна гара
26 ноември 2012
14:59
Мисия Исая -ден втори
Погълнат от мислите си, Уилсън едва си даваше сметка за обстановката. Беше измръзнал и уморен. Дрехите не му бяха по мярка, а съчетанието на цветовете им беше нелепо. И определено не беше машина за любов. Чувстваше се глупаво - ужасно глупаво. Това изобщо не беше бляскавата мисия, която си беше представял. Както казваше дядо му, „Нещата рядко са такива, каквито си си ги представял“.
