Уилсън огледа чакалнята. Имаше неколцина добре облечени мъже и жени. Всичко изглеждаше относително спокойно. Въпреки това той се чувстваше като котка в кучешка колиба. Нещо не беше наред. Джуди най-неочаквано бе станала нервна, но защо? Уилсън отново избърса събралата се кръв от ъгълчето на устата си. Може би раната му я беше стреснала.
Ярките лъчи на следобедното слънце се лееха във фоайето през високите прозорци и изпълваха чакалнята с топла светлина. Уилсън се унесе в спомените си. Толкова много неща се бяха случили през последните няколко седмици...
Калифорния, Америка
„Ентърпрайз Корпорейшън“,
сграда „Меркурий“, етаж 3
10 май 2081
17:45
13 дни предиопитното прехвърляне
Залязващото слънце хвърляше рязко очертани правоъгълници върху стената на заседателната зала. Въздухът беше изпълнен с аромата на свежи цветя. В центъра на огромното помещение имаше маса от полиран дъб, около която бяха наредени дванайсет стола с високи облегалки. Изумителна колекция от известни творби на Рембранд, Ван Гог, Пикасо и Реноар красеше белите стени.
„Тези хора имат прекалено много пари“ - помисли Уилсън. Чакаше вече повече от десет минути и колкото и да му беше приятно да се любува на картините, това по никакъв начин не разсейваше тревогите му. Помещението определено беше замислено така, че да сплашва посетителите - и това наистина действаше.
Направи още една обиколка на залата, като се опитваше да предвиди каква ли дивотия ще последва. На масата пред всеки стол имаше платинен поднос. Върху повърхността беше гравирана карта на света с отбелязани географски дължини и ширини. Името на компанията беше изписано горе, сякаш те бяха собственици на цялата планета. „Ентърпрайз Корпорейшън“. Толкова арогантни бяха.
Точно тогава голямата двойна врата се отвори и в залата влезе мъж в бял костюм. Приближи се до Уилсън, сграбчи ръката му и я стисна енергично. Добро ръкостискане.
Бартън заговори пръв.
- Значи вие сте човекът, за когото Карин ми разказваше толкова.
Уилсън не отговори.
- Аз съм Бартън Ингърсън. Много се радвам да се запознаем, господин Даулинг. Добре ли пътувахте?
Уилсън го огледа. Беше на средна възраст, сребристата му коса беше гъста и блестяща, загорялото му лице - симетрично. Имаше ясни леко дръпнати ръждивокафяви очи и обезоръжаваща усмивка. Дългото сако му прилягаше идеално. Тялото му беше стройно и съразмерно. Първото впечатление на Уилсън от Бартън бе за добър човек, но въпреки това си каза да внимава - „Ентърпрайз Корпорейшън“ можеха да са много коварни. На големите корпорации не можеше да се има доверие, както винаги твърдеше професор Оутър.
Уилсън прочете надписа върху баджа на Бартън:
Меркуриев екип
„Колко уместно“, помисли си. Меркурий беше римският бог на красноречието, ловкостта и крадците.
- Та добре ли пътувахте? - повтори Ингърсън.
- Да... тоест не! - отвърна Уилсън и отстъпи крачка назад, сякаш светът рязко се беше килнал към прозорците. - Тази сутрин бях в Сидни и си прекарвах чудесно. Това е в Тихоокеанския регион, ако случайно не знаете. А сега, както виждате, се намирам на другия край на света. И то не къде да е, а в „Ентърпрайз Корпорейшън“! - Посочи пода с пръст. - И най-лошото е, че жената, която пратихте да ме домъкне тук, така и не ми каза каква е причината. Заплаши ме да ме лиши от стипендия! - Докосна слепоочието си с показалец. - Кажете, какво бихте си помислили вие на мое място?
- На Карин не ѝ беше позволено да ви казва защо ви искам тук.
- Е... значи си е свършила чудесно работата.
- Разбирам, че сте смутен, господин Даулинг. Но след малко всичко ще ви стане ясно.
Уилсън сложи ръце върху облегалката на един от столовете, сякаш искаше да я използва като щит.
- Искам да ми кажете защо съм тук. Искам да знам причината. И ако обичате, наричайте ме Уилсън - добави той, имитирайки подигравателно изкуствената обаятелност на Бартън.
- Не е нужно да се безпокоите - каза Бартън. - Искам само да поговорим.
- Не сте ме докарали чак дотук, за да се запознаете с мен. В това поне съм сигурен. Кажете ми какво искате.
- Всичко с времето си - отвърна Бартън. За момент настъпи неловко мълчание. - Първо ще ви попитам нещо. Религиозен ли сте?
- Това пък какво значение има?
- Моля ви, господин Даулинг...
Уилсън се наведе напред.
- Казах ви: наричайте ме Уилсън.
- Религиозен ли сте, Уилсън?
- Защо вие не ми кажете? - Уилсън впери поглед в таблета на Бартън. Опитваше се да разбере какво общо би могла да има религията с присъствието му тук. Не успя да види смислена връзка.
Бартън седна на масата и му направи знак да направи същото.
- Вижте, Уилсън, угодете на любопитството ми. Религиозен ли сте?
