- Според моя опит подобно нещо не съществува - сериозно отвърна Бартън. - Съвпаденията са просто пътепоказатели на съдбата. - И най-неочаквано се усмихна топло.
Уилсън бавно тръгна покрай витрината на Исая и спря при последната част от текста. Искаше да е по-далеч от Бартън. Съсредоточи се върху знаците и преведе без никакво усилие:
- Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви. Тогава от месец на месец...
Четеше го!
Уилсън рязко се завъртя към Бартън.
- Какво общо имат свитъците от Мъртво море с пътуването във времето? Или просто се опитвате да ме впечатлите с това колко пари имате?
Бартън посочи другия край на помещението.
- Отговорът е там, в Книга Естир.
В последната редица имаше витрина с много добре запазен свитък - вероятно най-непокътнатият в цялото помещение.
Уилсън го доближи.
- Мислех си, че Книга Естир липсва в свитъците от Мъртво море. Тя не беше ли единствената от Стария завет, която не е била намерена с другите?
- Трябва да кажа, че сте пълен с изненади, Уилсън. - Бартън изглеждаше наистина впечатлен. - Абсолютно прав сте. Разпространеното схващане е, че Книга Естир, която е двайсетата в Библията, е била открита в Йерусалим. Това обаче не е така. Нейно копие също е било открито в пещерите край Мъртво море наред с останалите, но това е добре пазена тайна.
- Че защо е нужно да се пази в тайна?
- Защото Естир е най-спорният от всички текстове. И в много отношения най-важният.
Уилсън постави длани върху стъклото и заразглежда идеално запазения документ. Четеше с лекота текста - наистина беше Книга Естир, точно както твърдеше Бартън.
- И защо този списък е най-важният? - попита той.
- Защото в него се съдържа тайната на пътуването във времето. В текста са кодирани подробни чертежи за създаване и задействане на времеви портал с помощта на магнитното поле на Земята.
Уилсън го погледна изумено. В този момент, докато стоеше сред легендарните свитъци от Мъртво море, надвесен над Книга Естир, която дори не би трябвало да съществува, Уилсън разбра със сигурност, че не е доведен тук заради омега-програмирането. Това бе нещо друго. Нещо безкрайно по-важно.
Бартън го гледаше странно, но сериозно. После си погледна часовника.
- Между другото, Уилсън, вашите двайсет минути изтекоха.
Хюстън, Тексас
Централна гара
26 ноември 2012
15:13
Мисия Исая - ден втори
Съобщение по високоговорителите изтръгна Уилсън от унеса му. Дори сега изпитваше странно благоговение, докато си спомняше как за първи път бе видял свитъците от Мъртво море. Фактът, че можеше да ги чете през онзи ден - само преди малко повече от две седмици и седемдесет години в бъдещето - беше изумителен. Зашеметяващ. Това бе моментът, който промени живота му завинаги.
Закуцука към трийсет и осми перон. Стомахът му изръмжа. Храната, която бе изял с Джордж, изобщо не бе утолила глада му. Надяваше се, че ще си намери нещо за ядене във влака.
Мина през неосветения подлез и бавно изкачи стъпалата. Стените бяха покрити с графити, във въздуха се носеше остра миризма. Слънчевата светлина се отразяваше от релсите. На друг перон с грохот пристигна оранжев пътнически влак, спря и вратите му се отвориха, разкривайки празни вагони.
Вратите се затвориха и влакът потегли.
Вниманието на Уилсън бе привлечено от изхвърлен вестник, понесен от вятъра. На първата страница имаше познато лице.
Много познато.
Уилсън гледаше самия себе си - скица на собственото му лице!
- Какво е това, по дяволите? - прошепна той.
На първата страница на „Хюстън Кроникъл“ се мъдреше заглавие „Полицията издирва сериен убиец“, а под него пишеше:
Потвърдено е, че в Хюстън броди мъж, отговорен за смъртта на повече от четиринайсет души в югозападната част на Съединените щати. Убиецът, за когото се смята, че е тежко ранен, вече взе първата си жертва след пристигането си тук. Полицай Толе от Полицейското управление на Хюстън беше убит след предумишлено нападение.
Четиринайсет души? Предумишлено нападение? Уилсън нервно огледа съседните перони. За щастие никой не гледаше към него. „Мислят, че съм ранен - осъзна той. - Затова не ме спряха, когато влязох“. Продължи да чете: „Този човек е от най-отвратителните убийци - заяви командир Висблат от ХПУ и добави, че полицията ще го открие на всяка цена“.
Имаше и друга снимка.
Уилсън бе виждал това незабравимо лице - при това два пъти. На червенокосия мъж.
Вперил погледа в снимката, Уилсън се запита защо му е на един високопоставен полицейски служител - командир Висблат - да измисля подобна лъжа.
После си спомни треперещите от страх ръце на жената от гишето за билети. Нещо не беше наред. Беше влязъл в капан! Закуцука към края на перона, скочи на релсите и изчезна в мрака на железопътния тунел.
Хюстън, Тексас
Полицейско управление на Хюстън
26 ноември 2012
15:24
Мисия Исая - ден втори
