- Религиозен фанатик съм - каза Уилсън и се настани в един от удобните столове. - Мисля си дали да не открия собствена църква. Струва ми се добра идея. Точно така, собствена църква. Църквата на Уилсън. Светът се нуждае от уилсънианство. - Ако се съдеше по изражението му, Бартън явно не схващаше иронията му. - Защо ми задавате такива тъпи въпроси?
Бартън остана невъзмутим.
- Доколкото разбирам, учите право в Сидни. Как върви?
- Доста добре.
Бартън не го погледна.
- Доста време пишете дисертацията си.
- Защото съм перфекционист. Обичам да изпилвам нещата.
Последва дълга пауза.
- Научих, че сте любител на стари летателни апарати. От онези с перки.
- Стига, Бартън! - избухна Уилсън. - Въпреки убежденията ми бих казал, че сте доста свестен тип. Какво правя тук, по дяволите? Ясно е, че разполагате с цялата тази информация в компютъра си.
Бартън вдигна поглед от таблета си.
- Значи казвате, че не сте религиозен, така ли?
- Какво значение има това, по дяволите?
- Просто отговорете. Религиозен ли сте? Този път питам сериозно.
- Не. Не съм религиозен - призна Уилсън.
- Вярвате ли в Бог?
- Дали вярвам в Бог ли? Този въпрос е доста личен, не мислите ли?
Бартън си седеше с безизразна физиономия и очакваше отговора.
- Честно казано, не съм съвсем сигурен какво е Бог. В религиите има твърде много противоречия, които не са по вкуса ми. Всички са на различно мнение - и не е възможно всички да са прави. Но иначе да, вярвам в Бог... поне така предполагам.
- Много интересно. - Бартън отново си записа нещо на таблета.
- Няма ли да ми кажете защо е всичко това?
Единственото приемливо обяснение защо Уилсън се намира в заседателната зала на най-мощната компания в света беше омега-програмирането на професор Оутър. Несъмнено ги интересуваше именно то. А къде ли беше самият професор? Най-вероятно у дома в Сидни, качил краката на бюрото си.
- Ами... - Бартън се загледа някъде в далечината, потънал в мисли. - В тялото ви има определен тип строителен блок, известен като Ген-ЕП. Той е уникален, тъй като, за разлика от другите блокове на въглеродна основа, Ген-ЕП може да бъде разделен на по-проста молекулярна форма, а след това да бъде възстановен отново.
- И какво означава това?
- Означава, че тялото ви може да бъде разградено и след това събрано отново - обясни Бартън.
- И какво означава това? - повтори въпроса си Уилсън. Определено искаха омега-програмирането на професор Оутър. И сега се мъчеха да го подмамят да се съгласи на някакви тестове.
- На молекулярно ниво всичко е съвсем ясно - каза Бартън. - Трябва да проведем експеримент, за да видим дали е възможно да ви разглобим и после да ви сглобим отново.
Уилсън се разсмя, като в същото време се питаше защо Бартън прибягва чак до такива тъпи лъжи.
- Защо ви е да правите подобно нещо?
- Трябва да докажа, че пътуването във времето е възможно. - Бартън не трепна, дори не мигна. Владееше се напълно.
- Сериозно ли говорите?
- Абсолютно сериозно.
- Но пътуването във времето е невъзможно.
- Кой ви го каза?
- Според теорията на относителността материята не може да се движи по-бързо от светлината. Следователно онова, за което говорите, не може да се постигне. Кажете ми, защо в действителност съм тук?
- Откъде знаете за пътуването във времето и връзката му със скоростта на светлината?
Уилсън се усмихна. Професор Оутър непрекъснато възхваляваше теориите на Алберт Айнщайн - но сега определено не бе времето да споменава точно него.
- Нямам представа как съм станал толкова интелигентен - отвърна Уилсън. - Може би е нещо генетично.
- Материята може да се движи по-бързо от светлината - каза Бартън. - Забравете вече наученото и приемете, че ви казвам истината. - Замълча, колкото да разпали любопитството на Уилсън. - Звучи изумително, нали?
Бартън повтаряше езика на тялото на Уилсън и Уилсън се размърда в стола, за да види дали меркуриевият учен ще направи същото. Както очакваше, Бартън също се размърда. Затова Уилсън стана и тръгна към прозореца.
- Всичко това звучи доста нелепо - каза той. Ако Бартън Ингърсън предложеше да хвърлят жребий, май щеше да изкрещи и да скочи през прозореца.
- Ще бъдете щедро възнаграден, докато ни съдействате - каза Бартън.
Уилсън сложи ръце на гърдите си.
- Защо аз?
- Вече ви казах. Тялото ви е съставено от рядък строителен блок, който не мога да възпроизведа в момента. - През следващите десет минути Бартън обясняваше как работи пътуването във времето, запозна го с формулата за забавянето на времето и как е било доказано, че пространството може да се разтегли, така че скоростта на материята да надхвърли скоростта на светлината. - Всичко това е проста квантова физика - заключи той.
