- Правилно - каза Бартън. - Една част се пази също и в Светилището на Книгата. - Това беше сграда в Йерусалим, построена специално за съхраняване на части от Светото писание. - И двете институции разполагат с копия. Това тук са оригиналните документи.
Уилсън впери поглед в един текст на иврит.
- Как е възможно това?
- „Ентърпрайз Корпорейшън" е собственик на Музея Рокфелер - отвърна Бартън. - А останалите свитъци са взети назаем от Светилището на Книгата. Ние сме най-щедрите им спонсори. Всъщност това е първата пълна колекция на свитъците извън Близкия изток от откриването на документите през хиляда деветстотин четирийсет и седма в пещерите на Мъртво море.
Уилсън не подозираше, че в момента гледа Книга на Исая. Свитъкът беше дълъг почти осем метра и широк двайсет и пет сантиметра, поставен в една стъклена витрина. Той знаеше, че на иврит се пише от дясно на ляво, така че отиде в десния край, при началото, и внимателно се загледа в текста. Изработката бе невероятна. Уилсън пое дълбоко дъх. Буквално усещаше излъчващата се от свитъците енергия, сякаш бръмчаха в ума му. Трябваше да са оригиналите. Просто трябваше.
- Били са открити от един пастир бедуин - каза Бартън. - Момче на име Мохамед. То търсило изгубила се коза недалеч от дома си в Иерихон, на северозапад от Мъртво море, в Израел. Районът е известен като Юдейската пустош. Момчето хвърлило камък в една дълбока пещера в отвесните скали. За своя изненада чуло звук от трошене на керамика. Спуснало се долу и открило няколко големи гърнета, съдържащи кожени свитъци, увити в лен. Гърнетата били херметично затворени и съдържанието им се запазило в чудесно състояние в продължение на повече от хиляда и деветстотин години. Сега въпросната пещера се нарича „пещера номер едно от Мъртво море“. Открити са общо единайсет пещери, съдържащи над четирийсет хиляди фрагмента в различна степен на съхранение, или повече от петстотин отделни копия на книгите на Стария завет.
Уилсън си го представяше. Суровата пустиня на Израел, момчето в традиционно бедуинско облекло. Издължените керамични съдове, пълни с древни списъци. Запита се какво ли си е мислил Мохамед, докато се е спускал в тясната цепнатина.
- Свитъците са създадени от група отшелници, известна като Братството от Хирбет Кумран, през периода от началото на втори век преди Христа до шейсет и осма година след Христа - продължи Бартън. - Според легендата те били светци, пратени на този свят да запишат Божието слово, учени мъже с безкрайна мъдрост, посветили се на целомъдрие, бедност и на учението на Господ. Работели по четиринайсет часа на ден, без почивни дни. - Бартън замълча за момент. - Наградата си щели да получат в отвъдното. - Той посочи. - Животът им е описан в свитъците „Документи на садукеите“ и в „Ръководство по дисциплина“, които също са тук.
Уилсън си представи тези високообразовани мъже и как ли са изглеждали - с бръснати глави и светла кожа, седнали зад писалищата си в широки бели роби и записващи Божието слово.
- Най-изумителното в тези свитъци е, че те са най-старите известни копия на Библията - каза Бартън и направи кратка пауза. - През шейсет и осма година градчето Кумран, където били създадени свитъците, било завладяно от римската армия. Това било пряк резултат от Първото еврейско въстание от шейсет и шеста година, когато юдейските войски под командването на Йосиф победили Дванайсети легион, разположен в Йерусалим. Това било унизителна загуба за римляните. Всички войници били избити, а златният орел на легиона попаднал в плен. Вбесеният император Нерон си отмъстил, като хвърлил цялата мощ на Рим срещу бунтовниците. Изпратил най-добрия си военачалник Веспасиан начело на Пети, Десети и Петнайсети легион, общо шестнайсет хиляди и петстотин професионални войници, да смажат Юдея и да възстановят римската власт. Именно тези бурни събития станали причина свитъците да бъдат скрити в пещерите на Мъртво море. И те си останали там недокоснати в продължение на почти две хиляди години.
Римски легиони, тръгнали да си връщат Юдея и унищожаващи всичко по пътя си, включително свещения град Кумран, дома на свитъците. Уилсън се взираше в символите върху пергамента - и изведнъж започна да разбира думите.
Случващото се би трябвало да го уплаши; вместо това му се струваше напълно естествено.
Прочете на глас някои от имената.
- Товит... - Отиде при друг свитък. - Левит... - И до трети. - Псалтир...
Можеше да чете староеврейските букви без никакво усилие.
- Току-що назовахте три свитъка - каза изненадано Бартън. - Как го направихте?
Самият Уилсън беше още по-изненадан. Бартън го приближи, гледаше го въпросително.
- Как го направихте? - повтори той.
Уилсън мълчеше и гледаше объркано.
- Не знам какво стана.
- Това не беше случайно познаване. - Витрините нямаха означения и Бартън знаеше, че Уилсън е разпознал правилно всеки свитък.
- Не съм сигурен - каза Уилсън и разтърка очи. - Трябва да е някакво съвпадение.
