- Но аз направих всичко, което поискахте! Аз...
Джаспър смени темата.
- Това ли е машината на времето? - И кимна към тънещия в полумрак район в центъра на лабораторията. Там имаше яйцевидно съоръжение, два пъти по-високо от човешки ръст и покрито с платно.
- Да, това е сферата на имплодера - каза Андре. - Изработена е от чист кристал. Екипът е работил по нея повече от половин година. Изумителна е. Няма начин да я бяхме проектирали сами без схемите от Книга Естир.
- А онова там какво е? - Джаспър кимна към титано- вите обръчи на пода.
- Намотки на инфлатора. Те се въртят около сферата на имплодера. Вкарваме в тях два петавата електричество и те пораждат слабото магнитно поле, което държи електроните вътре в капсулата. След това правим така нареченото
Джаспър изглеждаше отегчен от обяснението.
- Кога ще бъде готово?
- Мисля, че до два дни. Господин Тредуел, затова ли дойдохте? Знаете, че не би трябвало да сте тук.
Джаспър присви очи.
- Аз съм тук.
- Ще създадете неприятности и на двама ни.
Джаспър се завъртя в кръг с безизразна физиономия.
- Това тук струва цяло състояние. - Отново се обърна към Андре и каза твърдо: - Трябва ми повече информация.
- Казах ви всичко, което знам.
Джаспър пристъпи към него.
- Защо Уилсън Даулинг е в залата със свитъците?
Андре се замисли за момент.
- Не зная.
Джаспър се наведе към него.
- Гледах го как ги чете.
- Уилсън не е способен на това - каза Андре. - Няма начин.
- Защо той още е тук?
Андре започна леко да се изнервя.
- Отидох при Бартън и му казах за електроенцефалограмата му, точно както ми заръчахте. Казах, че Уилсън Даулинг трябва да бъде изключен от следващата фаза. Но той не ме послуша.
- Значи не си положил достатъчно усилия.
- Мисля, че положих доста усилия да го убедя. Трябва да сме внимателни, господин Тредуел. Както и да е, няма значение. Резултатите на Магнус Клайнберг са идеални. Бартън така или иначе разполага с Ген-ЕП кандидат. Не можем да забавим процеса повече, отколкото вече сме го направили. - Момчето се сети нещо. - Между другото, как сте видели Уилсън в залата със свитъците?
- На системата за наблюдение.
- Не бива да я използвате, господин Тредуел!
Джаспър сви рамене.
- Това изобщо не ме безпокои.
- Дейта-Тран пази записи на всяко влизане в системата. Всеки, който бъде хванат да шпионира, го грози федерално обвинение. Дори вие можете да загазите.
- Не и аз - отвърна видният джентълмен. - Ти би трябвало да се тревожиш повече.
Андре го погледна объркано.
- Какво искате да кажете?
- Използвах твоята парола за достъп.
Момчето пребледня.
- Но защо!
Джаспър отстъпи крачка назад.
- Имахме уговорка, млади човече, и ти изпълни своята част от нея. - Джаспър беше абсолютно невъзмутим. - Не се безпокой, ще се погрижа никой да не научи за малкото ти прегрешение със системата за сигурност. Не забравяй, че използвах значителното си влияние, за да те вкарам в „Ентърпрайз Корпорейшън“. Аз инвестирах в теб. И очаквам да ми се отплатиш за това. - Впи пронизителния си поглед в младежа. - Бартън е намислил нещо и искам да знам какво е то. Твоята работа е да ми помогнеш.
- Но защо сте използвали паролата ми?
- Андре, надхитряват ни. Не го ли разбираш? - Джаспър се наведе към него. - Виж, момче, искам да постигнеш успехи. Искам да стигнеш до върха в твоята област. Един ден именно ти би могъл да застанеш начело на Меркуриевия екип, стига да изиграеш правилно картите си.
Андре винаги виждаше отворилите се възможности. Време беше да изиграе коза си.
- Вчера Бартън спомена нещо, което ме изненада - невинно рече той. - Нещо за някаква мисия...
Карин прокара идентификационната си карта през четеца и вратата се отвори. От съседното помещение долетяха гласове - и тя замръзна. Лабораторията трябваше да е празна. Като внимаваше да остане скрита, тя тихо затвори, отиде до наблюдателната площадка и погледна през стъклената стена. Джаспър Тредуел беше в лабораторията и разговаряше с Андре Стайнбек.
„Какво става?“ - помисли тя.
Знаеше, че по изрична заповед на Бартън дори Тредуел нямат право да влизат в лабораторията. За съжаление стъклената стена беше дебела над трийсет сантиметра и тя не можеше да чуе нито дума. Не беше обаче от хората, които пропускат възможности, така че се съсредоточи върху движенията им.
