- Бартън беше в банята си и разговаряше с Уилсън Даулинг - каза Андре. - Помислих си, че са избрали доста странно място. Рискувах да подслушам разговора им. Бартън говореше нещо за кодирана информация в Книга на Исая. - Тийнейджърът се почеса по тила. - Може би наистина става нещо. Нещо странно. Книгата на Исая няма нищо общо с чертежите за машината на времето.
- Защо не ми каза? - гневно попита Джаспър.
Очите на Андре се напълниха със сълзи.
- Съжалявам, господин Тредуел. Наистина съжалявам. Уплаших се. - Той подсмръкна. - Ако Бартън разбере, че съм ви казал, със сигурност ще ме изхвърли от екипа. - Момчето избърса очи, като се мъчеше да не преиграва. - Ще изгубя всичко, за което двамата с майка ми положихме толкова усилия.
Джаспър винаги познаваше кога някой разиграва номер - самият той беше специалист по преструвките. Нямаше обаче нищо против тях, стига да му донесат онова, което иска.
- Андре, трябва да запомниш, че съм най-добрият ти приятел тук.
- Зная това, сър. Наистина.
- А сега се стегни. - Джаспър хвърли поглед към транспортната капсула. - Правилно направи, че ми каза. Книгата на Исая значи? В нея трябва да има нещо важно. Андре, искам да знам какво е то. Нямаме много време.
- До прехвърлянето остават само още осем дни - каза Андре.
- Именно. Уведоми ме веднага щом научиш нещо.
- Има обаче един проблем. Времето е недостатъчно за цялата работа, с която съм натоварен. А като се добави и това... просто не знам. - Това беше начинът на Андре да попита: „А какво ще получа в замяна?“
Джаспър се усмихна лукаво.
- Ако Бартън бъде хванат да върши нещо, което не е в интерес на компанията, ще го изритаме. Меркуриевият екип ще остане без лидер. Ще имаш добри позиции, Андре. И с моята помощ... кой знае? - Типично политически отговор, намекващ какво ли не, без да го ангажира с нищо.
Карин гледаше как Джаспър върви към изхода. За нейно изумление, когато остана сам, Андре направи няколко танцови стъпки и вдигна победоносно юмрук, сякаш току-що бе отбелязал гол за Световната купа.
Ставаше нещо странно и Карин бе твърдо решена да разбере какво е то.
Канкун, Мексико
Хотел „Американа"
27 ноември 2012
16:16
Мисия Исая - ден трети
С писък на спирачки покритият с кал джип спря в много по-различна среда от тропическата джунгла и черния път, по който бе пътувал доскоро. От двете страни на безупречно чистата алея на хотел „Американа“ бяха засадени петунии и невени - цъфнали, с плътни наситени цветове, образуващи сложни шарки по просторната градина.
Портиер с бял костюм за сафари със златни копчета и корков шлем изтича да отвори вратата на шофьора. Хелена слезе и му махна да не се приближава.
- Вътре има куче. Внимавайте. Хапе - каза тя. Лицето ѝ бе насинено, а дрехите ѝ бяха изпокъсани и мръсни.
Портиерът погледна добермана, който го гледаше с оголени зъби през стъклото, и на лицето му се изписа ужас. Хелена му даде банкнота от двайсет долара за компенсация и каза:
- Не отваряйте вратата. След малко се връщам.
Откъм морето подухваше влажен бриз, но температурата си оставаше неприятно висока. Хелена беше избрала хотел „Американа“, защото бе отсядала два пъти тук - веднъж с баща си и неотдавна при една тайна среща с Йенсен Хемингуей. Изкачи познатите мраморни стъпала към рецепцията - всичко беше точно такова, каквото го помнеше. Почувства се добре, че е тук. Уилсън остана да спи на задната седалка на колата - раните и друсането по пътя си бяха взели своето. Хелена се надяваше да намери сигурно място за почивка, преди да го събуди.
Хотелът беше огромен и великолепен - високи бели колони, поддържащи широк островръх покрив, кристално чисти плувни басейни. Навсякъде растяха палми. Следобедното слънце осветяваше фоайето и хвърляше дълги сенки по полирания паркет. Вентилатори на тавана раздвижваха въздуха. Отнякъде долиташе тиха музика.
Хелена вървеше напред с елегантно поклащане на бедрата, като криеше факта, че много добре си дава сметка за външния си вид. Дрехите ѝ бяха изпоцапани с кръв, която бе станала тъмнокафява, а ризата ѝ бе вързана отпред. Всички копчета липсваха.
Зад рецепцията стояха двама мъже с еднакви хавайски ризи на зелени и жълти шарки. Хелена незабавно позна единия - Сантос Родригес, управителя на хотела. Мургавият мъж изглеждаше изискано дори в това крещящо облекло и бръснатата му глава блестеше на следобедното слънце като гостоприемен фар. Хелена винаги го бе намирала за много забавен - привлекателен, пълен с енергия и стил. Петдесетгодишният открит гей управляваше хотел „Американа“ като фино настроена машина. Никой не смееше да му противоречи и всичко се изпълняваше точно по начина, по който кажеше.
Хелена застана пред него.
- Сантос, радвам се да те видя.
Той я погледна, но не я позна веднага.
- С какво мога да ви помогна, мадам? - Макар да беше мексиканец по произход, бе получил образованието си в Англия и акцентът му бе стопроцентово оксфордски.
