- Трябва да го направиш. Зная какво правя - опита се да го убеди тя. - Трябва да ми повярваш. Ще ти обясня всичко, когато се видим.
- В каква беля си се забъркала?
- Не ме грози никаква опасност. Вече не.
- Хулия не е на себе си от тревога!
- Моля те, татко, просто ми прати парите и всичко ще е наред. - Тя закри микрофона с длан. - Сантос. Кажи ми номера на банковата си сметка. - Той бързо написа номера на листче, подаде ѝ го и Хелена го продиктува на баща си. - Изпрати парите от сметка, която не може да се проследи - добави тя. Знаеше, че Лорънс лесно може да уреди подобни неща - баща ѝ непрекъснато прехвърляше пари под масата при големи сделки.
Молбата ѝ го разтревожи още повече.
- Хелена, моля те, нека дойда да те прибера.
- Добре съм, татко - твърдо отговори тя.
Известно време спориха дали той да не дойде в Мексико.
- Ако дойдеш да ме търсиш, ще изчезна - заяви накрая Хелена. - Наистина. Не ми е нужна подобна помощ.
- Май нямам избор - примирено въздъхна Лорънс.
- Благодаря, татко. Наистина ти благодаря.
Почернял от слънцето мъж на средна възраст и с очила приближи забързано рецепцията. Беше с къси панталони и носеше малка черна чанта. Устните на Сантос оформиха думата „доктор“ и Хелена кимна, че е разбрала.
- Съжалявам, че те разтревожих - каза на баща си. - В безопасност съм. Много скоро ще ти обясня всичко. Ще ти се обадя най-късно утре. Всичко ще е наред. Ще видиш.
- Само ми кажи истината - каза Лорънс. - Наистина ли всичко е наред?
Хелена си помисли за лежащия в джипа Уилсън и каза:
- Ще се оправя.
И прекъсна връзката.
Хюстън, Тексас
Кула Каприарти, етаж 22
27 ноември 2012
16:31
Високите затъмнени стъкла, заемащи дългата двайсет метра стена, откриваха изглед към деловия център на Хюстън. Беше слънчев следобед и в небето нямаше нито едно облаче.
Офисът на Лорънс се намираше на най-горния етаж на собствената му сграда. Той се облегна в креслото си и се загледа в банковия номер, записан върху жълтото листче. Реши, че парите не са за откуп. Не бяха достатъчно. Определено. Хелена звучеше уверено - най-малко обаждането не беше направено по принуда. Най-много го тревожеше усещането ѝ за реалност. Дали не беше изгубила ума си?
- Стела, ела тук! - извика Лорънс.
Стройна привлекателна жена в червен костюм незабавно се появи в кабинета, сякаш очакваше да бъде извикана. Стела, личната секретарка на Лорънс, беше малко над трийсет. Гъстата ѝ кафява коса се спускаше до раменете, чертите ѝ бяха правилни и пропорционални. Бе коварна и с бърз ум и когато трябваше да се свърши нещо, се проявяваше като истинска вълшебница. Можеше да направи и невъзможното.
Държеше бележник и химикалка.
- Да, господине?
Лорънс ѝ подаде жълтото листче.
- Намери името на фирмата, чиято е тази банкова сметка.
Тя погледна внимателно номера.
- Няма проблем.
- Мисля, че е в Мексико.
- За кога ви трябват резултатите?
Лорънс я погледна в очите.
- За вчера. После се свържи с Уорън Луис и му кажи, че искам след един час самолетът ми да е готов. Важно е, Стела. Свързано е с Хелена. Ще я намеря и ще я върна у дома, където ѝ е мястото.
- Нещо друго? - делово попита тя.
- Това е всичко.
Преди Лорънс да успее да вдигне очи, Стела беше изчезнала.
Калифорния, Америка
„Ентърпрайз Корпорейшън",
Хранилище G2
16 май 2081
09:25
7 дни преди опитното прехвърляне
Тесният склад миришеше на прах. Единственото осветление се осигуряваше от гола крушка, висяща от тавана. Покрай стените бяха наредени стотици кашони с избледнели баркодове. Лентите, намиращи се в много от тях, бяха чупливи и с изръфани ръбове. Бартън тършуваше в дъното на помещението. Накрая вдигна от пода дървено сандъче, постави го върху един кашон и отключи капака с малко ключе.
В сандъчето се намираше Медният свитък от Кумран.
Артефактът хвърляше наситени златни отблясъци. Само при вида му на Уилсън му прималя. Свитъкът приличаше на щафета - плътна метална тръба с дължина двайсетина сантиметра.
- Изумителен е, нали? - каза Бартън.
- Мога ли да го взема? - попита Уилсън.
Бартън кимна и Уилсън внимателно вдигна блестящия предмет от кадифената му подложка. Беше доста тежък, много повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
