- Това братство съществува ли и днес?
- Не съм сигурен.
- Те ли са създали този свитък?
- И в това не мога да съм сигурен.
Уилсън огледа малкия склад и попита:
- Защо го държите тук? - Пред вратата нямаше дори охрана.
- Никой не подозира, че това е истинският Меден свитък. Поръчах да му направят копие, което сложих в главното фоайе на сградата на „Ентърпрайз Корпорейшън“.
Уилсън отново долови вибрацията на медната сплав по дланите си. Усещането някак го изпълваше с чувство за покой.
През следващите десет минути Бартън говори за Медния свитък. Беше обсебен от мястото му в историята. Оживеният разговор внезапно беше прекъснат от почукване на вратата.
Уилсън се сети да скрие свитъка зад гърба си. Вратата се отвори и на прага се появи висок слаб мъж в костюм с жилетка. Имаше гъсти буйни вежди, хлътнали бузи и многозначителна подигравателна усмивка, от която вонеше на власт.
- Джаспър - каза Бартън. - Ама че изненада!
- Познаваш ме - иронично каза новодошлият. - Обичам да изненадвам.
Бартън се зае с представянето.
- Уилсън Даулинг - Джаспър Тредуел.
Уилсън протегна ръка да се ръкува, но Джаспър не помръдна, а отбеляза с малко странен тон:
- Интересно място за среща. Абсолютно нестандартно, Бартън. Както винаги.
- Старая се.
Уилсън забеляза белия карамфил на ревера на Джаспър. Имаше меки ръце с грижливо поддържан маникюр. Костюмът му бе безупречен пример на европейската мода. Обувките му бяха излъскани до блясък. Вратовръзката му също бе великолепна - лъскава и бяла, с шарка тип рибена кост.
- Няма ли да влезеш? - попита Бартън.
Джаспър го изгледа високомерно, сякаш поканата го беше оскърбила.
- Дойдох само да ти кажа нещо. Няма да се задържам.
- Не-не, заповядай - покани го отново Бартън. - Тъкмо водехме интересен разговор за свитъците.
Коментарът изпълни Уилсън с безпокойство, но той реши, че Бартън знае какво прави.
Джаспър рязко пое дъх и в крайна сметка влезе в склада, макар и неохотно. За изненада на Уилсън и той, и Бартън явно смятаха да го игнорират напълно, така че той се възползва от възможността да ги наблюдава внимателно. Въпреки това му беше трудно да определи какви са отношенията им — и най-вече кой е главният. Бартън се чувстваше неудобно и Уилсън го усещаше, макар неудобството на учения да не си личеше явно.
- Какво има? - попита Бартън.
Джаспър сниши гласа си до шепот.
- Дойдох да те предупредя. - После отново заговори нормално. - Някой използва без оторизация системата за сигурност първа степен. Мисля, че трябва да я изолираме. Реших първо да се консултирам с теб.
Бартън се изненада.
- Някой използва системата?
- Да. Засечени са шестнайсет неоторизирани влизания.
- Шестнайсет!? Кой е зад тях?
- Не сме сигурни. Именно затова трябва незабавно да проведем разследване. Който и да е, досега успява да скрие самоличността си. - Последва дълга пауза. - Сигурността на „Ентърпрайз Корпорейшън“ е изложена на опасност.
- Разбирам - каза Бартън. - Трябва да започнем пълно разследване. Предлагам да се обадим и на полицията.
Джаспър поклати глава.
- Не е нужно. Ще се справим и сами. Мисля, че е важно да не допускаме намеса от страна на властите. Така е по-добре. - Погледът на Джаспър се плъзна из помещението и спря за момент върху празната кутия на Медния свитък.
- Доверявам се на преценката ти - отвърна Бартън.
- Е, това дойдох да ти кажа. - Сега Джаспър като че ли се чувстваше неловко. - Знаех, че ще те заинтересува, особено като се има предвид колко си потаен относно проект осемдесет и едно нула седем.
Джаспър тръгна към вратата, но спря.
- Просто от любопитство, какво правите тук?
Бартън изобщо не се смути.
- Търсех едни записки.
- Тук ли ги държиш?
Бартън скръсти ръце на гърдите си.
- Стари записки.
Джаспър го изгледа продължително, сякаш усетил, че Бартън го лъже.
- Ясно - рече той. - Просто исках да ти кажа за пробива в сигурността, това е. Познаваш ме - сигурността преди всичко. Съветвам те да внимаваш - някой може да наблюдава.
- Човек трябва да е внимателен само ако има да крие нещо - отвърна Бартън.
- Ама че нелеп коментар - презрително рече Джаспър.
Бартън се усмихна.
- Просто те изпробвах, Джаспър.
- Не е време за шеги - отвърна Джаспър. - Особено сега.
- Колкото по-бързо стигнеш до дъното на проблема със сигурността, толкова по-добре за всички ни - сериозно каза Бартън. - Постъпваш правилно.
- Много се радвам, че се запознахме - обади се Уилсън.
Джаспър му хвърли кратък твърд поглед и отново се обърна към Бартън.
- Искаш ли да оставя вратата отворена?
- По-добре я затвори.
Вратата щракна и се възцари пълна тишина.
Накрая Уилсън наруши мълчанието.
- Отношенията ви определено са интересни. Да не кажа отровни.
Бартън седна на един сандък и въздъхна:
- Лошо...
- Кой е този тип?
- Президентът на „Ентърпрайз Корпорейшън“. Вторият най-главен. Още по-лошото е, че дядо му е председател на борда на директорите.
- Винаги ли е толкова дружелюбен?
