- Великолепно изделие - каза Бартън. Двамата се загледаха в артефакта като жени, възхищаващи се на новородено. - Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че на повърхността му няма нито една спойка или шев. Бил е изкован като едно цяло. Екип археолози от Харвард го открил под цял метър пръст, положен в груб керамичен съд. Находката им се състояла от две части - външна медна обвивка, в която бил скрит самият свитък. Външната обвивка била направена от три листа мед с чистота деветдесет и девет процента и размери трийсет на осемдесет сантиметра, увити около свитъка като станиол. За съжаление те били толкова силно окислени, че споровете дали да развият свитъка продължили цяла година. След множество дискусии, измервания, рентгенови снимки и дебати било взето решение външната обвивка да бъде разрязана на двайсет и три ивици. Находката била отнесена в Манчестър Колидж в Англия, където листата били срязани и свалени.
Бартън докосна свитъка с показалец.
- И вътре открили това. Екипът, който махнал обвивката, бил толкова изненадан от откритието си, че свитъкът бил пазен в тайна почти шейсет години, през които учените напразно издирвали съкровището от Иерусалимския храм. Интересното е, че текстът върху листата от медната обвивка е същият като този тук, но поради окисляването бил абсолютно нечетлив, докато листата не били нарязани и разгънати.
Уилсън завъртя свитъка в ръце. Малките релефни букви бяха като Брайлово писмо под пръстите му. Той долови нещо странно и приближи свитъка до ухото си.
- Чувате ли този звук? - Той замълча за момент. - Струва ми се, че вибрира!
Бартън се усмихна; беше се надявал да чуе това от Уилсън.
- Да. Медният свитък е изкован но такъв начин, че осцилира като кристал. Той всъщност е изработен не от чиста мед, а от сплав, с малко количество титан и никел. В резултат се получава вибрация с честота точно шест и половина херца. Интересното е, че именно тези вибрации ме накараха да обърна по-голямо внимание на свитъка. Радвам се, че и вие ги забелязахте.
Уилсън огледа свитъка. Рязката светлина от голата крушка по никакъв начин не намаляваше красотата му. Гигабитовото криптиране, което отключваше тайните на Книга Естир и Книга на Исая, се намираше в ръцете му.
- Не всички усещат вибрацията - каза Бартън.
Колкото по-силно стискаше свитъка Уилсън, толкова по-ясно долавяше трептенето.
- Можете ли да го четете? - попита Бартън.
Уилсън присви очи към малките знаци. Изчисти ума си от всички други мисли и се помъчи да преведе.
- „В горите в Долината Ахор. Четирийсет... нещо“. - Спря. - Не мога да прочета всички думи. - Имаше символи, които не беше виждал никога.
Бартън се потърка по брадичката.
- Опитайте.
Уилсън се съсредоточи още повече.
- „Под стъпалата“. Мисля, че пише това. „Вход от изток. Сандък с пари...“ - Още една дума, която не можеше да прочете. - „Да бъде открит?“ Мисля, че е това. „Съдържанието е... седемнайсет таланта“.
- Много добре, Уилсън. Впечатлен съм.
Уилсън погледна текста по-нататък.
- Не мога да разчета много от символите.
- Щях да се изумя, ако можехте - съгласи се Бартън. - Това не е стандартен иврит. Повечето староеврейски текстове са религиозни по характер. Медният свитък обаче е нещо друго. Част от речника му просто отсъства в другите древни документи. Виждате ли, сега си даваме сметка, че Медният свитък е бил изработен след написването на другите свитъци от Мъртво море. В известен смисъл това е напълно логично. Но ако това наистина е вярно, как се е озовал в пещерите? Тази загадка е една от многото причини всички да си мислят, че става дума за фалшификат.
- Не разбирам.
- Пергаментите са били скрити в пещерите от братството Хирбет Кумран през шейсет и осма година, за да бъдат спасени от римляните - обясни Бартън. - Отначало смятахме, че Медният свитък е бил скрит по същото време. Радиовъглеродното датиране на керамичния съд, в който е бил запечатан свитъкът, показва друго. Сега знаем, че Медният свитък е бил скрит там повече от петстотин години по-късно.
Уилсън се опита да смели чутата информация.
- В такъв случай онзи, който го е скрил в пещерите, е знаел къде се намират и останалите свитъци.
- Именно. Пергаментите останали скрити за почти две хиляди години. Загадката е защо е бил добавен и Медният свитък, при това петстотин години по-късно? Аз разбрах, че той е свързан по някакъв начин с книгите от Стария завет. По-късно открих, че връзката всъщност е гигабитовото кодиране в него. Ако Медният свитък не беше открит в пещерите на Мъртво море, никога нямаше да установя това.
- Петстотин години. Това са много поколения — рече Уилсън.
- Единственото ми заключение е, че Медният свитък е бил добавен от братството Хирбет Кумран, тъй като единствено те са знаели за пещерите. Това е интересно, защото проучванията ми показват, че братството било смятано за разтурено или избито през шейсет и осма година. Изглежда обаче, че сектата е продължила да съществува и много след инвазията на Веспасиан.
