Тъкмо затваряше вратата на спалнята, когато чу леля си да слиза по стълбите. Пъхна се под душа и зачака под струята гореща вода, докато чу, че Джеймс влиза в банята и се съблича бързешком. Усмихна се, защото беше хубаво някои неща да са толкова предвидими, толкова прекрасно предвидими.
Йонан я чакаше в кабинета ѝ. Още с влизането си разбра, че има новини. Беше се ухилил като дете и понеже едва сдържаше въодушевлението си, стоеше прав, люлееше се, прехвърляйки тежестта си от единия на другия крак и барабанеше ритмично с пръсти върху картонената папка.
— Добро утро, Йонан, откри ли нещо?
— Добро утро, шефке, не знам кое е по-интересно: това, което открих, или това, което не съм.
Амая седна, а той отвори папката и нареди пред нея няколко документа.
— Това е актът за раждане на Аинара Мартинес Байон, родена официално в Елисондо на 12 март 1979 година… Казвам официално, защото явно е родена вкъщи; в кавички е записано името на чифлика, „Арги Белц“, както и населеното място — Орабидеа. Подписан е от доктор Идалго. А сега идва ред на това, което не успях да открия: смъртния акт, но не съм го открил, понеже най-вероятно няма такъв и това може да се окаже тяхната грешка. Ако се бяха сетили да кажат, че са пътували до Индия, сигурно нямаше да успеем да направим много нещо, но в Англия преди трийсет години вече са били започнали компютризацията на архивите. В нито една болница не е регистрирана смъртта на Аинара, а през същата година — на нито едно друго момиченце от испански произход. И това не е всичко: ако детето е починало от мозъчен кръвоизлив, както те твърдят, е трябвало да му се направи аутопсия, но и от нея няма следа. На всичко отгоре, според моя човек там, в случай на смърт на испански поданик в чужбина посолството бива незабавно уведомявано, а ако близките не разполагат със средства, посолството поема дори разноските по репатрирането на трупа. Щеше да е отбелязано и ако бяха решили да погребат малката там. От друга страна, по онова време на децата не са се вадели отделни паспорти. За да се изведе дете от страната, към паспорта на бащата или на майката се е добавяло разрешение, подпечатано от съответния граждански управник, както и удостоверение от Семейния регистър, потвърждаващо, че детето е тяхно. Сега се опитвам да засека сведенията чрез паспортната служба, но това сигурно ще отнеме доста време, защото преди трийсет години още не са имали електронен архив, затова свърших друго: отидох в Гражданския регистър и по партидата на раждане намерих номера на вписването в Семейния регистър, където смъртта на момиченцето също не е отбелязана.
— Кога мислиш, че ще стане ясно?
— Не знам, шефке, може би днес или след седмица, но дадох телефона си на началника и той обеща да ми се обади, щом открие нещо.
Тя помисли няколко секунди, после шумно въздъхна, стана и взе от закачалката пухеното си яке.
— Добре, след като имат телефона ти, могат да те открият навсякъде. Ела с нас, двамата с Ириарте ще посетим съпругата на Еспарса.
Като минаваха покрай стаята, в която работеха Монтес и Сабалса, Амая надникна през вратата.
— Добро утро, нещо ново по задачата ви от вчера?
— Добро утро, шефке — поздрави Монтес. — Да, Сабалса установи служебни връзки между семействата от Арайос и Лекарос и адвокатите Лехарета и Андия, в което, от друга страна, няма нищо странно, тъй като те се занимават с търговско право и оперират в чужбина. Що се отнася до предполагаемите им контакти с доктор Берасатеги, не сме открили нищо и се съмнявам, че ще открием — това е поверителна информация, както ви е известно. По-вероятно е вие да откриете нещо, ако идете да поговорите с вашия приятел свещеника.
— Може и да ида — отвърна Амая, — но не днес.
Паркираха върху хрущящия чакъл, същия, който в онази злокобна нощ бе издал присъствието на Еспарса пред входа на къщата.
Инес Балярена ги чакаше пред отворената врата. Заради студа беше с вълнена шапка и дебело палто и макар че не се усмихна — не можеше, ги поздрави любезно и ги покани да влязат. Амая пусна Ириарте и Ечайде да тръгнат след жената, извини се и се върна към ъгъла на къщата, където пътем бе забелязала старата
— Ето че пак идвате, изглежда, почвате да разбирате нещата. Помислили сте си: тая бабичка май ще излезе права.
— Винаги съм смятала, че сте права — увери я Амая.
— Тогава престанете да търсите убийци от плът и кръв.
— Искате да търся Ингума?
— Не е нужно да го търсите, той сам ще ви открие, може вече да ви е открил…
Появата на Росарио над леглото ѝ и споменът за приближаващата ѝ се уста я накараха да потръпне.
— Коя сте вие? — попита тя с усмивка.
— Най-обикновена старица, която нищо не знае.
