Дар за бурята полностью

Младата майка изглеждаше странно: цялата в черно, стиснала в ръце хартиена кърпичка, която в скута ѝ изглеждаше като повехнало, сбръчкано цвете. Освен зачервените очи, на бледото ѝ и на вид измито лице без грим изпъкваха малките морави петънца и спуканите при пристъпите на плач капиляри. Мъката ѝ като че ли бе навлязла в по-бавна фаза, вече нямаше писъци, а движенията бяха ефирни, сякаш жената се рееше във въздуха.

— Много ви благодарим, че се съгласихте да ни приемете. Знаем, че днес следобед погребвате дъщеря си — заговори Ириарте.

Младата майка не показа с нищо, че го е чула. Стоеше неподвижна, втренчена някъде в пространството с безутешния вид на неизказана болка.

— Соня, дъще — повика я нежно Инес Балярена.

Младата жена вдигна очи.

Амая бе седнала срещу нея.

— Има някои неща, които трябва да знам, за да разгадая случилото се, и само ти можеш да ми помогнеш, защото най-добре познаваш мъжа си. — Жената кимна. — Валентин, изглежда, е от хората, които много държат на парите и материалното. Домът ви е прекрасен, но е доста над възможностите ви. Майка ти ни разказа, че ви помага за изплащането на къщата, но въпреки това той като че ли е възнамерявал да продължи да харчи с лека ръка. При обиска открихме няколко каталога с коли от висок клас, а концесионерът потвърди, че Валентин се е готвел скоро да си сменя колата.

— Той винаги е бил много амбициозен, вечно ламти за още, никога не остава доволен. Понякога дори съм се карала с мама и амачи за това.

— Преди година — намеси се Инес — се опита да ни убеди да ипотекираме чифлика и да му дадем парите за нова къща. Отказах, разбира се. Не е лошо да се стремиш да живееш по-добре, но Валентин беше готов да го направи с цената на всичко. Това не е хубаво и аз му го казах.

Амая отново се обърна към младата жена.

— Искам добре да помислиш, преди да ми отговориш. Забелязала ли си промени в поведението на Валентин напоследък?

— Да, промени се, и то много, но не към лошо, всъщност дори ама и амачи го гледаха с добро око. Промените започнаха от момента, в който забременях. Беше рискова бременност, имаше опасност от помятане, трябваше да пазя пълен покой… В интерес на истината, той през цялото време проявяваше търпение, каквото не очаквах от него. Започна да чете за бременността, интересуваше се от традициите, от всичко, свързано с Бастан и местните обичаи, говореше колко било важно да съзнаваме силата на тази земя, почти се вманиачи да се храним само с екологично чисти продукти, и то произведени в долината, дори ме убеждаваше да родя по естествен път у дома. Мен ме беше много страх, не исках да ме боли, но той настояваше… Веднъж доведе вкъщи една местна акушерка.

Амая подскочи.

— Помниш ли името ѝ?

— Хосефина, Руфина или нещо подобно.

— Фина?

— Да, точно така, Фина Идалго. Беше възрастна, но все още доста хубава. Каза ми, че е помагала при хиляди раждания, обясни ми как протичало раждането в домашни условия и ми вдъхна голяма увереност. Да, но както знаете, тръгнах да раждам в седмия месец, малката се роди преждевременно и естествено, в болницата.

— Разбрахме, че сте се скарали в Дома на покойника. Той ни каза, че предпочитал традиционно погребение, а ти си настоявала за кремация.

Младата жена поклати отрицателно глава.

— Не това беше причината. Вярно, че отначало предпочитах кремирането, но в крайна сметка я погребахме. Амачи много ме помоли за това. А разправията в Дома на покойника наистина тръгна от там. Всъщност той толкова много настояваше и като че ли беше толкова важно за него, че бях на път да отстъпя, но изведнъж ми каза нещо… нещо ужасно, нещо, което никога няма да му простя, защото можеше да го каже само човек, който не е обичал детето си, само чудовище без сърце, способно да заменя хората като предмети…

Сълзите рукнаха по лицето ѝ, сякаш някой бе отворил вратата на онова тъмно и влажно място, от което бликат плачът и отчаянието.

Инес я прегърна и младата жена зарови лице във врата на майка си. Почакаха мълчаливо малко повече от минута, докато Соня вдигна глава и ги погледна. Лицето ѝ беше мокро, а първоначалната бледност се бе превърнала в море от дребни червени петънца навсякъде.