— Каза ми да не се тревожа, че щял да ме забремени веднага и след девет месеца съм щяла да си родя ново бебе на мястото на старото. Тогава се развиках отчаяно, че не искам друго дете, че никое дете няма да замести моето момиченце, че не бива дори да допуска подобна чудовищна мисъл. Че последното нещо, за което можех да мисля в момента, е да имам друго дете, а още по-малко да го имам, за да запълня празнината, оставена от моето момиченце. — Тя погледна Амая в очите. — Вие имате син и знаете за какво говоря. Възможно е някой ден пак да стана майка, но това, което той ми предлагаше, ми се стори толкова отвратително, омаловажаваше дъщеря ни по такъв гаден начин, че самата мисъл ме извади от нерви. И докато го казвах, бях убедена, че дори да се случеше да родя друго дете, което да замести починалото, сега вече знам, че нямаше да мога да го обичам, или поне нямаше да го обичам толкова много, може би дори щях да го намразя.
— Само още един въпрос. Свързани ли сте по някакъв начин, ти или Валентин, с един психиатър от университетската клиника, на име Берасатеги, или с адвокатите от Памплона Лехарета и Андия?
— За пръв път чувам тези имена.
Сбогуваха се с жените и си тръгнаха. Инес Балярена ги изпрати до колата и докато се отдалечаваха, Амая я виждаше в огледалото да стои на същото място.
Йонан изглеждаше изненадан.
— Отдавна не бях виждал толкова млада жена в траур, искам да кажа в черно от глава до пети.
— Не е зле да поизлезеш някоя събота вечер — обади се Ириарте.
— Нямам предвид черните дрехи. Мисля, че има голяма разлика, може би е нещо в собствената ми глава или е трудно доловимо и не всеки го забелязва, но аз отлично разграничавам кога човек е облечен в черно и кога е в траур — обясни Ечайде.
— Много е страдала — каза Амая, — и мисля, че още дълго ще страда. Това, което ѝ е казал мъжът ѝ, е чудовищно. Йонан, моля те, когато пристигнем, звънни в затвора и се опитай да ми уредиш свиждане с Еспарса възможно най-скоро. Искам пак да говоря с него.
— Случаят е приключен, вече знаем, че той е убил дъщеря си — обади се Ириарте.
— Струва ми се, че този случай крие много повече от очевидното.
— Вече имаме виновника, не е наша работа да установяваме защо го е извършил…
— Не защо, а срещу какво, инспекторе. Еспарса ни каза, че я е поднесъл, че е дарил живота на дъщеря си… Искам да знам срещу какво и с каква цел.
Ириарте кимна не особено убедено, докато колата излизаше на главното шосе.
— Тогава, значи, към управлението?
— Още не. Надявам се, че в колата си имате приличен фотоапарат. Ще направим няколко снимки в Ирурита — отвърна тя.
Каменната къща на Фина Идалго се извисяваше гордо с дългия си остъклен балкон по протежението на цялата фасада, с викторианския си парник и плочника, водещ до внушителната, боядисана в черно желязна порта, отворила гостоприемно крила не толкова, за да улеснява достъпа на посетителите, колкото, за да дава възможност на минувачите да завидят на красивите цветни лехи. Амая натисна входния звънец и зачака, наблюдавайки, развеселена, възхищението на колегите си от невероятната градина.
Акушерката Фина Идалго излезе от парника, където я бе приела при първото ѝ посещение. Беше облечена в тесни дънки и широка риза в същия цвят и бе прибрала косата си назад с диадема, носеше градинарски ръкавици, а в едната си ръка стискаше малка ножица. Като ги видя, лицето ѝ се изопна.
— Кой ви е дал разрешение да влизате в имота ми?
— Окръжна полиция — каза Амая и ѝ показа значката си, макар да знаеше, че я е познала от пръв поглед. — Входната врата беше отворена, освен това позвънихме.
— Какво искате? — попита Фина, спирайки на известно разстояние.
— Да поговорим с вас, имаме няколко въпроса.
— Питайте каквото искате — отвърна тя предизвикателно.
— Разследваме смъртта на едно момиченце от долината отпреди трийсетина години. Известно ни е, че вие и вашият брат сте помагали при раждането, тъй като рожделното свидетелство е подписано от него, и много ще ни помогнете, ако проверите дали случайно не е подписал и смъртния му акт.
— Е, това не е точно въпрос, а по-скоро молба. Има ли още нещо?
— Да, всъщност исках да ви попитам за връзката ви с Валентин Еспарса… Освен това имам списък на семействата, загубили бебетата си малко след раждането им, и ми се ще да разбера дали вие сте акушерката, която се е грижела за тези хора след раждането — каза Амая и направи крачка назад към портата, с което, както бе предвидила, накара жената да я последва.
— За рожделното свидетелство ще ви трябва съдебна заповед — каза наежено Фина, следвайки я по пътеката към изхода, — а за всичко останало говорете с моите адвокати. С вас нямам намерение да разговарям.
Амая бе стигнала до тротоара на улицата.
— Вашите адвокати… нека позная, са Лехарета и Андия, нали?
Жената се усмихна, оголвайки венците си, и направи още една крачка напред.
— Да, но като им паднете в ръчичките, ще ви се отще да се правите на толкова умна, помнете ми думата.
— Сега — каза Амая на Ечайде и Ириарте, които защракаха бързо с апаратите.
Фина Идалго се развика:
