— О, да. — Куба кимна. — И в двата случая причината за смъртта е дълбок разрез — прекъсване на тъканите до костта на врата. Смъртта трябва да е била мигновена. Съдейки по дълбочината на разреза… предполагам, че е замахвал отзад. Ще позволиш ли?
Той застана зад Джулиан и елегантно демонстрира — използвайки електронната си цигара като нож. Мариана примигна, когато той имитира как прерязва гърлото на Джулиан.
— Виждате ли? Артериалната струя изхвърча напред. После, след като е отпуснал внимателно тялото на земята по време на прерязването, кръвта просто се стича надолу в земята. Така че върху него може изобщо да няма кръв.
Тя поклати глава.
— Не… в това няма никакъв смисъл.
— Защо?
— Защото не е… ярост. Не показва загуба на контрол, това не е
Куба поклати глава.
— Не. Точно обратното. Много спокоен е, напълно се контролира — сякаш изпълнява вид танц. Много прецизен. Някак… церемониален… Затърси друга дума. — Ритуален…? Така ли се казва?
— Ритуален?
Мариана се вгледа в него, като в същото време през ума ѝ пробяга поредица от образи: Едуард Фоска на сцената, изнася лекция за религиозните ритуали; пощенската картичка в стаята на Тара с древногръцкия оракул, който изисква жертвоприношение; и — някъде далече дълбоко в съзнанието ѝ — неизличимият спомен за яркосиньо небе с жарещо слънце и руини на храм, посветен на отмъстителна богиня.
Имаше нещо, нещо, което се налагаше да обмисли. Но преди да успее да притисне Куба за повече подробности, зад нея се чу глас.
— Какво става тук?
Всички се обърнаха. Пред тях стоеше главен инспектор Сангха. И не изглеждаше доволен.
— Какво прави тя тук? — попита Сангха намръщен.
Джулиан направи крачка напред.
— Мариана е с мен. Помислих си, че може да има някакви идеи… и наистина беше много полезна.
Сангха разви капачката на термоса си, балансира я внимателно върху стълб от оградата и си наля малко чай.
— Главен инспекторе — обърна се тя към него, — знаете ли, че жертвата е Вероника Дрейк? Студентка в „Сейнт Кристофър“.
Той я изгледа с лек ужас.
— Сигурна ли сте?
Тя кимна.
— Знаете ли също, че професор Фоска е преподавал и на двете жертви? И двете са били част от неговата специална група.
— Каква специална група?
— Смятам, че за това трябва да питате него.
Инспектор Сангха допи чая си, преди да отговори.
— Разбирам. Някакви други идеи, Мариана?
Не ѝ хареса тонът му, но се усмихна учтиво.
— Това е за момента.
Сангха лисна остатъците чай от чашата си на земята. Изтърси капачката и я завинти обратно върху термоса си.
— Веднъж вече ви помолих да не се месите в разследването ми. Затова нека го кажа така. Ако ви хвана да се въртите на друго местопрестъпление, сам аз ще ви арестувам. Ясно?
Мариана отвори уста да му отговори, но Джулиан се намеси пръв:
— Съжалявам. Няма да се повтори. Хайде, Мариана.
Той я хвана за лакътя въпреки неохотата ѝ и я поведе далече от останалите в посока към полицейския кордон.
— Боя се, че Сангха вече те е нарочил — каза той. — На твое място щях да стоя по-далече от очите му. Хапе далече по-зле, отколкото лае. — Намигна ѝ. — Не се притеснявай. Ще те държа информирана за всяко развитие.
— Благодаря ти. Оценявам го.
Джулиан се усмихна.
— Къде си отседнала? Мен ме настаниха в хотел до гарата.
— Аз съм в колежа.
— Прекрасно. Какво ще кажеш да пийнем по нещо довечера? Да побъбрим какво ново-вехто.
— Не, съжалявам, не мога.
— Ох, защо? — Джулиан ѝ се усмихна, но после проследи погледа ѝ… И видя, че тя гледа към Фред, който ѝ махаше с другата страна на полицейската лента.
— Аха. — Смръщи се той. — Виждам, че вече имаш планове.
— Моля? Не. Той е просто приятел… на Зоуи.
— Да, бе — усмихна се недоверчиво Джулиан. — Няма проблем. Доскоро, Мариана.
Изглеждаше малко ядосан. Обърна се и се отдалечи.
Мариана също се ядоса, но на себе си. Мушна се под лентата и тръгна към Фред. И започна да се ядосва още повече. Защо каза тази глупава лъжа, че бил приятел на Зоуи? Не се чувстваше виновна за нищо, нямаше какво да крие — тогава защо
Освен ако, разбира се, не беше напълно честна пред себе си за чувствата си към Фред. Възможно ли беше? Ако наистина беше така, то това бе изключително изнервяща мисъл.
За какво друго лъжеше себе си?
Когато се разчу новината, че втора студентка от колежа „Сейнт Кристофър“ е била убита — и че е била дъщеря на американски сенатор — историята стана водеща по целия свят.
Сенатор Дрейк се качи на следващия възможен полет от Вашингтон заедно с жена си — следван по петите от всички американски медии и от останалата световна преса — и пристигна в „Сейнт Кристофър“ само след няколко часа.
