— И ще помоля за една услуга. Става въпрос за шофьора ни Луис, който беше с нас тази вечер. Той и семейството му ще се явят в консулството утре сутринта за визи. Брендан Уорли трябва да е там и да засвидетелства, че Луис е помагал на американските интереси във Венецуела и с това е изложил себе си и семейството си на опасност. Господин Уорли трябва да поиска ускорено издаване на визите им, което може да бъде направено на място. Багажът им вече е събран — добави той.
— Обсъдихте ли това с Уорли?
— Да. Но този въпрос не е сред приоритетите му.
— Нито пък сред моите.
— Може и да стане. Казах на Луис да вземе самолет до „Дълес“ и да поиска политическо убежище веднага щом кацнат. Дадох му личния ви телефонен номер, за да ви се обади.
— Благодаря.
— Когато се срещнете, попитайте го за разговорите, които е дочул, докато е карал служители и гости на посолството. И по-конкретно за разговора на Уорли с някакъв американец на име Тед.
— Какво общо има това с нашия беглец?
— Все още работя по въпроса.
— Започваш да говориш малко загадъчно, Броуди. Това не ми харесва.
— Направете услуга и на двама ни, полковник. Извийте ръцете на Уорли да осигури визи на Луис и семейството му. Това ще се отплати, обещавам.
— Дано. Добре… значи извивам ръцете на Уорли, после го лъжа, че двамата с госпожица Тейлър напускате страната. Нещо друго?
— Да, сър. Просто ни се доверете, че ще направим онова, което трябва.
— Ако не ти се доверявах, Броуди, изобщо нямаше да получиш този случай.
— Да, сър. Зная.
— Госпожица Тейлър чува ли ни?
— Да, сър — отвърна тя.
— Ще е по-добре да излезете от стаята.
Тя се поколеба, след което отговори:
— Каквото и да имате да казвате на Скот, полковник, можете да го кажете и на мен.
— Госпожице Тейлър, едно от преимуществата на по-младшите е, че кастренето им се спестява. Но след като искате, можете да слушате как ще му сритам задника. — Домброски помълча, след което каза: — Скот, това, което си направил тази вечер, е повече от безразсъдно. Изложил си на опасност не само своя живот, но и живота на госпожица Тейлър. Това е ОКР, господин Броуди, а не шибаната пехота. Но ако искаш да се върнеш в боен отряд, мога да го уредя и задникът ти ще се озове в Афганистан преди да си успял да кажеш името на шибаната страна буква по буква.
— Да, сър.
— Освен това не си във военното разузнаване, Броуди. Ако в този случай има нещо повече от нарушаване на военното право, това не е твоя работа. Ти си криминален следовател. А не Джеймс Бонд или Рамбо. Съгласен ли сте, господин Броуди?
— Да, сър.
Искаше му се да напомни на полковник Домброски, че именно той беше повдигнал темата за смъртта на агента на ЦРУ Робърт Креншо в Пешавар. Домброски обаче очевидно беше сплашен от Уорли, така че Броуди предпочете да премълчи. Нямаше да пита отново и за Флагстаф — имаше вероятност много скоро да намери отговора. Нямаше да иска от Домброски и да прави проверка на генерал Гомес. И освен това нямаше да споменава подозренията си, че Уорли и Тед са летели до летище „Томас де Херес“ и после до джунглите на Венецуела, за да търсят Кайл Мърсър. Всъщност, докато полковник Домброски сритваше задника му, Броуди имаше чувството, че има много неща, които не е длъжен да споделя с шефа си, а и той вероятно не би искал да научава повечето от тях. Полковник Домброски беше разбрал от самото начало (било инстинктивно, било от генерал Хакет), че това е нещо повече от криминален случай, и подхождаше към него по съответния начин — като към горещ картоф. И след като Броуди вече беше казал на шефа си, че капитан Мърсър не е просто беглец, а нещо като военен главатар в джунглата, Домброски виждаше изход от проблемния случай. Но освен това той искаше именно ОКР да задържи най-прословутия американски дезертьор от Бенедикт Арнолд насам. Или поне да съдейства за задържането му. Полковник Домброски искаше правосъдие, разбира се, но също и да се пенсионира с генералска пенсия. И най-безразсъдният му агент можеше да направи подобно нещо възможно.
Горкият полковник Домброски, помисли си Броуди. Разкъсван между предпазливостта и големия залог. Между натиска на генерал Хакет и този на Брендан Уорли и колегите му от разузнаването. И освен това попаднал в лайняна ситуация, за която можеше само да гадае. Е, ставаха двама. Броуди погледна Тейлър, която явно се забавляваше да слуша как Домброски му дъвче задника.
— Слушаш ли ме, Броуди?
— Да, сър.
— Нагазил си здравата в лайняното блато, Броуди. И единствено ти можеш да се измъкнеш от него. И се погрижи двамата с госпожица Тейлър да не затънете още по-дълбоко.
— Да, сър.
Домброски явно беше заситил апетита си със задника на Броуди.
— Имаш ли още нещо за казване?
— Ами… мога ли да говоря извън протокола.
— Всичко казано дотук е извън протокола.
— Добре… смятам, че Брендан Уорли работи по своя операция за откриване на капитан Мърсър. Смятам също, че във Вашингтон има хора, които не искат да видят капитан Мърсър арестуван. А мъртъв. И мисля, че го знаете. И единствената причина за подобно желание според мен е, че капитан Мърсър знае прекалено много за нещо.
