Домброски не отговори, но Броуди и не очакваше отговор. Представи си полковника в неговия скапан ергенски апартамент след развода, как съзерцава поредното питие и си мисли за две възможни бъдещета — принудително пенсиониране като полковник или генералска звезда и може би по-спокойна работа някъде в недрата на Пентагона.
Броуди също се намираше на кръстопът в кариерата си, но може би той имаше и цивилни опции — стига да се върнеше жив от джунглата.
През повечето случаи в армията няма лесен изход — например когато ти бъде наредено да атакуваш. От време на време обаче ти нареждат и да останеш на място. Но нещо в обучението и в сърцето ти ти казва да продължиш напред, да пренебрегнеш заповедта и опасностите и да се хвърлиш към голямата победа. Точно така се раждаха героите и легендите. Това беше част от армейската култура. Така се стигаше и до мъртви войници.
Погледна Маги Тейлър, чиято кариера и живот бяха свързани с неговите. Може би трябваше да постъпи честно спрямо нея и да каже на пилота да отлети за Кюрасао вместо за Кавак и да полежи на плажа една седмица.
— Приключи ли, господин Броуди?
— Не. Споменахте за правосъдие, полковник. Брендан Уорли и приятелите му въздават правосъдие без процес, с което американското правителство и хората започнаха да свикват през годините след единайсети септември. Вземете само въоръжените с ракети дронове. Решението може да е привлекателно за много хора във Вашингтон, защото ще заличи Кайл Мърсър, а с него и отговорите на много неудобни въпроси. Ние, полковник — вие, аз и госпожица Тейлър — търсим истината. Когато имаме нея, ще имаме и правосъдие.
Полковник Домброски помълча известно време, след което каза:
— Истината, господин Броуди, може да бъде не само неудобна. А и фатална.
— Всички го знаем.
— Бъдете много внимателни, господин Броуди. И вие, госпожице Тейлър. И имайте предвид, че навлизате в опасна територия.
Едва ли имаше предвид джунглата.
— Разбрано.
— Госпожице Тейлър? Имате ли да кажете нещо?
— Нищо, полковник, освен благодаря, че вярвате в нас.
— Вярвам в здравия ви разум, госпожице Тейлър. Не съм толкова сигурен за здравия разум на партньора ви.
— Магнолия ще ме държи под око — каза Броуди.
— Кой…?
— Маги. Магнолия. Това е цялото ѝ име.
— Наистина ли…? Добре, Скот… Маг… Маги… успех. И ми се обадете.
— Да, сър — в един глас отговориха те.
Броуди прекъсна връзката.
Двамата поседяха мълчаливо известно време. После Броуди стана и се премести на канапето срещу нея.
— Разкажи ми за Флагстаф.
Маги Тейлър допи рома си и помоли Броуди да ѝ налее втори.
Броуди рядко отказваше молба за питие от млада дама, но онова, което Маги Тейлър беше предложила на трезва глава, трябваше да бъде дадено в трезво състояние.
— После.
Тя кимна.
— Добре… Е, Флагстаф. Това е името на програма на ЦРУ в Афганистан. Знаеш ли това, става ясно, че кодовото име е нещо като шеговита имитация на програмата „Феникс“.
Броуди кимна. В прословутата програма „Феникс“ обаче нямаше нищо смешно — това беше секретна инициатива на ЦРУ във Виетнам, чиято цел била унищожаването на инфраструктурата на Виетконг чрез инфилтриране, отвличания, изтезания и, разбира се, убийства. Буквално хиляди виетконгци — или заподозрени такива — били екзекутирани без процес и често без достатъчно доказателства. Доколкото Броуди разбираше, ЦРУ заедно с армейското разузнаване се бяха занимавали със събиране на информация и с малко мокри дела, но основната мръсна работа се вършела от Националната полиция на Южен Виетнам и дори от бойци от американските специални части, вербувани от Управлението. Програмата от самото начало била противоречива, защото НЦ — невинни цивилни — били убивани по погрешка, и накрая била прекратена след разследване на Конгреса. Историята обаче показваше, че „Феникс“ е била много ефективна в постигането на целта си. Затова Броуди не беше изненадан, че шпионите от Лангли са решили, че тя ще проработи добре и в Афганистан и са я възкресили подобно на митичната птица, раждаща се от собствената си пепел, под името „Флагстаф“.
Той погледна Маги Тейлър, която явно беше научила някои неща от приятеля си от ЦРУ.
— Продължавай.
Тя кимна.
— Когато ме пратиха в Афганистан, продължавах да поддържам връзка с Трент. — Погледна го и продължи: — Той ми каза, че работи по нещо много важно. Със специалните части в Афганистан.
А специалните операции често се превръщаха в черни, когато беше замесено ЦРУ — както във Виетнам. Някои неща никога не се променят — освен по име.
— Работил е по програмата „Флагстаф“ — каза Броуди.
— Трент не ми каза името на програмата, но по-късно се изпусна. Намекна, че хора от Цивилни въпроси… хора, които познавах… също помагат на Управлението за тази програма и че може би и аз ще искам да се включа. — Тя се загледа в нищото, след което продължи: — Това би трябвало да ми задейства алармата, но… бях наивна, глупава и изгаряща от желание да допринеса с нещо във войната.
