Тя кимна.
— Свидетелката на Скот ни даде достатъчно информация, за да отидем на място и да проверим казаното от нея. Резервирахме чартърен полет…
— Само не ми казвайте, че става въпрос за проститутка.
— Свидетелка — обади се Броуди. — С перфектен английски. Казах ѝ, че съм амиго на капитан Кайл Мърсър. Той е разбил сърцето ѝ и аз ѝ казах, че ще я заведа до него и ще вляза в ролята на Купидон. Здравата е загоряла по него. И ми има доверие.
Тейлър го погледна, очевидно изпълнена с благоговение от глупостите му.
Полковник Домброски помълча, после каза:
— Добре… Дайте ми подробностите за пътуването ѝ и ще пратя двама агенти, които да продължат. Вие трябва да се приберете.
— Ще го изпуснем, полковник — отвърна Броуди. — Това е гореща следа. Знаете какво става, когато не я последваме незабавно. Аз успях да накарам дамата да ми се довери. Тя няма да работи с някой друг.
— Полицията може да ви търси.
— С госпожица Тейлър сме готови да поемем риска.
— Трябва да знаете също, че според свидетелката капитан Мърсър явно обучава някакви бунтовници във въпросния лагер — каза Тейлър.
— Сериозно ли говорите?
— Така каза свидетелката — отвърна Броуди.
— И ѝ вярвате?
— Защо ѝ е да лъже?
— Може да е капан.
— В такъв случай трябва да е доста сложен капан, полковник.
— Нямаме намерение да се опитваме да го задържим — каза Тейлър. — А просто да проверим казаното от свидетелката — да проследим следата, да открием къде се намира лагерът и да ви докладваме. След това ще можете да предадете информацията на съответното командване, което да продължи операцията. Имаме военни части в Колумбия и в открито море.
— Добре… изкушаващо е… но…
— Полковник, ще бъда съвсем прям — намеси се Броуди. — Това ще е огромно перо в шапките на всички ни.
— Става въпрос за правосъдие, Броуди.
— Това се подразбира. Но ако позволим да изпуснем тази възможност, всички ще трябва да говорим с генерал Хакет. А Мърсър ще заснеме ново видео, в което ще ни каже да си го начукаме.
Домброски не отговори.
— Съгласни сме, че трябва да се махнем от Каракас — продължи Броуди. — Затова ще тръгнем на юг със свидетелката, ще установим местоположението на въпросния лагер, после ще продължим със самолета до Колумбия и ще ви се обадим от Богота, за да ви кажем какво сме открили, а вие ще предадете сведенията на когото трябва. След като вече разполагате с тази нова информация, не се съмнявам, че ще предложите точно такива действия.
— Ами…
— Така е по-безопасно, отколкото да се опитваме да се качим в пътнически самолет — посочи Тейлър. — Възможно е да ни търсят на „Симон Боливар“. Ще отлетим от едно по-малко летище и ще използваме другите паспорти.
— Разбирам. Но… отклоняване до… къде казахте, че отивате?
— Още не сме сигурни — отвърна Броуди. — Свидетелката ще ни каже на летището.
— Какво ще правите с дамата, когато стигнете там? — попита Домброски. И докато Броуди се мъчеше да измисли поредната дивотия, добави: — Няма да я използвате като примамка, за да се опитате да пипнете Кайл Мърсър.
Идеята никак не беше лоша, но въпреки това Броуди отговори:
— Разбира се, че не. Просто трябва да открием лагера. Ще се погрижим тя да се върне жива и здрава в Каракас. След това, ако позволите да направя предложение, ще бъде много подобаващо, ако екип на Делта Форс довърши работата.
Отново последва мълчание, след което Домброски каза:
— Наистина ще е подобаващо.
— За мен ще е чест да съпровождам екипа — предложи Броуди. — За да представлявам ОКР и да извърша самия арест. Госпожица Тейлър също би искала да участва в операцията.
„Г-ца Тейлър не би искала“ — написа тя на картата.
— Съмнявам се, че подобно нещо ще бъде възможно — отвърна Домброски. — Но предложението е отбелязано. Ако мисията на специалните части премине успешно, Мърсър ще бъде отведен при вас и госпожица Тейлър в Колумбия или на борда на американски кораб, където ще извършите ареста.
Броуди си беше наумил друго, но премълча.
— Благодаря, полковник. Мисля, че тримата съставихме добър план за действие.
Домброски не отговори на това, а попита:
— Кога отлитате?
— Скоро — отвърна Броуди.
— Обадете ми се от летището.
— Да. — Как ли пък не.
— И ми се обадете, когато стигнете дестинацията си.
— Ако имаме покритие…
— Полковник Уорли ви е дал сателитен телефон.
— Иска си го обратно — напомни Броуди на шефа си.
— Ще задържите онова, от което имате нужда.
— Да, сър. Освен това се подразбира, че Брендан Уорли не бива да научава нищо от онова, което обсъждахме току-що.
Домброски се позамисли.
— Той иска да му се обадите.
— Полковник, нека отново да го кажа направо. Двамата с госпожица Тейлър му нямаме доверие.
— Мисля, че чувството е взаимно.
— Добре. Дневният ни ред е различен. И съм сигурен, че той би искал да научи от вас, че сте приели предложението му и сте освободили агентите си от това назначение и сте ни наредили да се върнем у дома.
— Ще му се обадя.
