— Дом…? О, да бе… Е, беше по-скоро словесна престрелка. Уорли сигурно е разбрал погрешно…
— Уби ли някого?
— Имаше малко стрелба.
— Добре… Като че ли засега не ми трябва да научавам подробностите.
— Точно така. — „За да не ти се налага да докладваш на генерал Хакет нещо, което не знаеш“.
— Дадох ти инструкции как да проведеш мисията тази вечер — напомни му Домброски. — Казах ти да внимаваш.
— Да, сър. Точно по протокола.
— Проблемът ти е в това, Скот, че се връщаш към агресивното си бойно обучение и забравяш какво си научил като криминален следовател.
— Абсолютно сте прав, полковник. Госпожица Тейлър напълно би се съгласила с вас.
— Наистина съм съгласна, полковник — потвърди г-ца Тейлър. — Но според онова, което ми разказа господин Броуди и което видях, той се е справил със ситуацията с…
— Храброст и кураж — подсказа ѝ Броуди. — Находчивост и минимално използване на сила.
Ако не се броеше калашникът.
— Добре — каза Домброски. — Надявам се само да не си създал международен инцидент.
— Беше бардак — напомни му Броуди. — Не е като да съм застрелял правителствени служители или нещо такова.
— Господ да не дава.
— Да. Е…
— Връщате се у дома. Уорли е нервен. Резервирате следващия полет от Каракас. Без значение докъде. Трябва да напуснете страната. Още тази нощ.
— Полковник…
— Не се отписвайте от хотела. Но не оставяйте нищо, което би могло да бъде компрометиращо. Изпълнете инструкциите на Уорли за оръжията и…
— Полковник…
— Не ме прекъсвайте, господин Броуди. Това не е предложение, а заповед.
— Да, сър.
— Можете да сте сигурни, че беглецът е чул за станалото в бардака, така че сте успели да го предупредите, но не и да го задържите.
— Да, сър, но аз…
— Това е възможно най-лошият резултат. Няма да получите втори шанс да го намерите.
— Всъщност…
— Мисията е провалена, Броуди, и ти я провали.
— Полковник, ако мога да кажа… — обади се Тейлър.
— Можете и ще кажете. След като приключа с господин Броуди.
— Да, сър.
— Обикновеният венецуелски полицай може да не се различава много от уличен бандит, но Уорли ми каза, че имат много добре развита разузнавателна служба СЕБИН, чиито агенти са обучени от кубинци — продължи Домброски. — И те ще разследват инцидента, защото в него е замесен човек — ти — когото някой от бардака със сигурност ще идентифицира като американец. Представи ли се като американец?
— Да, сър. Бях Кларк Боуман и си търсех дама.
— Знаели са кого си търсил. Мисията е провалена. Прикритието е разбито. Трябва да се махнете от Венецуела преди СЕБИН да ви открие. Ако сте късметлии, все още сте две крачки пред тях — добави Домброски. — Отивайте на летището. Веднага.
— Всъщност резервирахме частен самолет…
— Добре. В такъв случай, да не ви бавя.
— Полковник, ако позволите, според мен сте повлияни от прекомерната предпазливост на Брендан Уорли. Иначе казано, той е смотаняк и не знае нищичко. Освен това искаше да се срещна с нас тази вечер…
— Господин Броуди, не получавам заповеди от Брендан Уорли и същото се отнася и за вас, но предупрежденията му да се внимава са основателни. Вие и госпожица Тейлър сте в опасност. Кайл Мърсър вече сигурно е духнал. Няма абсолютно никаква причина да оставате там. Няма да позволя двама агенти на ОКР да бъдат арестувани в неприятелска страна. И без това си имаме достатъчно проблеми с Венецуела. И аз си имам достатъчно проблеми.
Очевидно Уорли беше подплашил здравата полковник Домброски. Броуди нямаше нищо против да го отзовават от мисия в чужбина. Беше се случвало и преди — но винаги заради независещи от него обстоятелства. Сега обаче Домброски ги отзоваваше за възможно официално наказание. А Домброски дори не знаеше лошата новина, че неговият специален агент пълномощен офицер Броуди и неговият местен помощник Луис са убили двама представители на венецуелските власти, двама души от колективо, двама служители на бардака и може би още няколко души по време на бягството си. Все при самозащита, разбира се. Но Уорли щеше да научи за броя на труповете и да каже на Домброски, на когото пък щеше да се наложи да каже на генерал Хакет. Единственият начин, по който Броуди можеше да спаси задника си и кариерата си — както и тези на Тейлър — беше да намери Кайл Мърсър.
— Господин Броуди? Надявам се, че в момента викате такси до летището.
— Да, чувам ви, полковник. — Той обърна картата, взе флумастера и написа: „Твой ред е. Спаси мисията“.
Тейлър погледна бележката и се обърна към телефона.
— Полковник, мога ли да говоря?
— Само ако е нещо, което трябва да науча незабавно. Иначе и двамата ще можете да говорите с мен в Куонтико, преди да се видим с генерал Хакет.
— Да, сър. Става въпрос за сведения, които изискват незабавни действия.
— Казвайте.
— Добре… — Тя погледна Броуди. — Скот разкри добра следа за местоположението на нашия беглец.
Домброски не отговори и Тейлър продължи:
— Той разпита свидетел… в бардака… жена, която неотдавна е съпровождала капитан Мърсър в пътуване до място, което, изглежда, е негово скривалище — лагер в джунглата в южната част на страната.
Домброски отново не каза нищо и Броуди написа на картата: „Без подробности“.
