През годините беше станал доста добър в справянето със сутрешната неловкост с жената, с която е спал. Сега ситуацията беше подобна — опит и пропуск, след които ставаше неловко. И дразнещо. Както казваха момчетата в Нюйоркския университет, „Да си легнеш с момиче не е кой знае какво; проблемът е ако не си легнеш“.
Тейлър я нямаше, така че Броуди седна на едното канапе и се зае да изучава картата на светлината на настолната лампа. Какво правеше Кайл Мърсър в джунглата, по дяволите? И защо не беше отишъл на някое по-приятно място като Барселона, на което да упражнява испанския си? Броуди си помисли, че повечето му пътувания по света го отвеждаха в дупки. Хрумна му също, че настроението му щеше да е по-добро, ако в момента се намираше в посткоитална дрямка в леглото на Маги Тейлър. Заслужаваше едномесечна отпуска след тази мисия. Представи си се на нудистки плаж на Карибите, как върви по пясъка, хванал за ръка момиче, което прилича на Маги Тейлър.
— Скот. Време е.
Маги Тейлър беше сложила ръка на рамото му и леко го разтърсваше.
— Готов ли си?
Той я погледна с надеждата, че ще я види гола, но тя носеше дочени панталони и тениска, също като него, само дето на тениската пишеше „Джорджтаун“.
— Извиках такси — каза тя.
Той стана, прозя се и се протегна.
Сакът беше на масичката за кафе.
— Изпразних сейфа — каза тя. — Взех всичко: пари, документи, глока, пълнителите, тазера, свинските опашки и сателитния телефон. Освен това взех картата и свалих наръчник за любители на птици на таблета си.
Броуди се запита дали не е направила и бинокъл от две топчета тоалетна хартия.
Отиде до бара, отвори две бутилки портокалов сок и ѝ подаде едната.
Отпиваха мълчаливо.
— Съжалявам — каза тя.
За какво? Заради това че е скрила от него, че знае за програмата „Флагстаф“? Или защото не е откликнала на разумните му плътски желания?
— Съжалявам, ако съм те подвела.
Броуди имаше чувството, че е преебан — и наебан — и без да си е лягал с нея.
— Добре. Остави.
Но тя не го направи.
— Нека свършим с тази мисия, а после… ще ти устроя приятна вечеря у дома.
Тя никога не го беше канила в апартамента си, нито той я беше канил в своя — дори когато викаше приятели на по питие. Всъщност двамата поддържаха дистанция извън работно време, което беше малко странно, като се имаше предвид многото време, което прекарваха заедно в офиса или на мисии. Или може би не беше чак толкова странно. Може би беше умно.
— Скот?
— Никакви морски котки, никакви зайци, никакви опосуми и никакъв овес.
Тя се усмихна.
— Обещавам. Готов ли си?
— Оставила ли си нещо, което може да бъде компрометиращо?
— Само новите си бикини — отвърна тя и добави със сериозен тон: — Накъсах снимките на Кайл Мърсър и ги изхвърлих в тоалетната. Няма да ни потрябват там, където отиваме.
— Да. — Нямаше да разнасят снимките на Мърсър из Кавак и не биваше да ги открият у тях, ако ги спряха и претърсеха някъде по пътя. Маги Тейлър мислеше за всичко. Броуди се надяваше, че не е забравила и да изпие и противозачатъчните си.
Той огледа стаята за още нещо и видя на бюрото куфарчето, което им беше дал Уорли. Отвори го.
— Проверих го — увери го тя. — Празно е.
— Уорли искаше да го оставим на рецепцията.
— Мисля, че очакваше в него да има разни неща.
— Правилно. — Броуди извади презерватив в станиол от сака си и го метна в куфарчето. — Дали ще разбере, че това означава „начукай си го“?
— Не го провокирай, Скот.
— Овлажнен е. — Броуди затвори куфарчето и завъртя колелцата на ключалката, за да го заключи.
Видя, че телевизорът работи, но без звук.
— Нещо интересно по „Добро утро, Венецуела“?
— Преглеждах новините, за да видя дали няма нещо за снощи.
Броуди не мислеше, че неуспехът му да си легне с нея се е превърнал в новина.
— Нямаше нищо за престрелката в Петаре — каза тя.
— Добре.
— Как е възможно да не го отразят?
— „Кокошарника“ е под закрилата на режима и колективос, а мъртвите клиенти се отразяват лошо на бизнеса.
Тя кимна.
— Но можеш да си сигурна, че Кайл Мърсър знае.
Тя отново кимна.
— Надявам се, че Кармен ще си мълчи за онова, което ти е казала.
— Аз също.
— Добре… готов ли си?
Броуди взе куфарчето и сака си, Тейлър взе своя багаж и двамата излязоха от апартамента и се увериха, че табелките „No Molestar“ са сложени и на трите врати. Броуди си погледна часовника — 2:25.
— Оглеждай се за Уорли или хората му — каза той, докато слизаха с асансьора. — Освен това не забравяй, че полицията най-вероятно ни търси.
Тейлър кимна.
— Къде е глокът ти?
Тя потупа джоба на дочените си панталони.
— Ако някой ни спре, прави като мен.
— Това означава ли, че нямаш план?
— Имам план да се кача в аероплана.
Вратата на асансьора се отвори и двамата излязоха в пустото лоби, огледаха го и бързо отидоха при рецепцията.
Броуди остави куфарчето на тезгяха и каза на рецепциониста:
— Това е за сеньор Брендан Уорли, който ще прати човек от американското посолство да го вземе.
