Дезертьорът полностью

Армията не беше просто работа. Тя беше живот — и този живот имаше правила за секса и донякъде архаични закони за сексуалното поведение и морала. Можеш да си лягаш с когото си искаш, но не чукай жената на полковника или нечия друга, защото прелюбодеянието е престъпление. И не чукай онези, на които даваш заповеди. Имаше и други заповеди, Броуди ги знаеше всичките и всъщност беше разследвал доста случаи на сексуални простъпки. Сексът по взаимно съгласие не можеше да послужи като защита, ако нарушаваше Общия кодекс на военното правосъдие. Затова беше много доволен, че не си е легнал с нея. Изгаряше от нетърпение да каже на Домброски, че не е преспал с Маги Тейлър. Полковникът щеше да се гордее с него. И сигурно щеше да го нарече смотаняк, задето не е отбелязал точка.

По другата тема — Трент — Броуди беше сигурен, че там има и още нещо. Щеше да е зашеметяващо съвпадение, ако пълномощен офицер Маги Тейлър е била случайно натоварена със случай, който би могъл да е свързан с програмата „Флагстаф“. Ако беше параноик, Броуди щеше да заподозре, че ЦРУ има пръст в назначението на г-ца Тейлър. А ако това беше истина, главен пълномощен офицер Броуди не беше получил случая, защото беше най-добрият от най-добрите, а защото имаше за партньор Маги Тейлър. Възможно ли беше това? И ако да, с каква цел тя беше изпратена във Венецуела? Дали беше все още човек на ЦРУ със заповед да докладва? Или тъмните сили зад „Флагстаф“ искаха да я видят мъртва заедно с Мърсър? Когато искаше смъртта на някого, Управлението обикновено се грижеше той да е на чужда територия.

Броуди отиде до прозореца и се загледа в дъжда, който се сипеше върху тънещия в мрак град. А ако искаха нейната смърт и смъртта на Мърсър, тогава… главен пълномощен инспектор Броуди можеше да стане косвена жертва.

Мъглата на войната се беше спуснала от възвишенията на Афганистан към Пентагона, Куонтико и Лангли. И сега ги беше последвала до Каракас и ги очакваше в джунглата.

Човек със здрав разум би се върнал в Куонтико и би тръснал всичко това в скута на началника си. Но както Маги Тейлър беше открила в Афганистан, това не гарантираше, че информацията за едно престъпление ще стигне до върха — или ако го направеше, тя можеше да попадне у погрешните хора. Тоест у съучастниците.

Параноята е забавно мозъчно упражнение. Докато не престане да бъде такова.

Е, в Каракас нямаше повече отговори и не бяха останали въпроси за задаване. Въпросите, отговорите и истината ги очакваха в тъмнозелените площи на онази карта в дневната.

Ако не се качеше на самолета за Кавак, никога нямаше да научи истината — за Мърсър, за „Флагстаф“, за Уорли… и за Маги Тейлър. А в крайна сметка единственият работен продукт, който създаваше пълномощен офицер Броуди, беше истината. А тя бе жизненоважният компонент на правосъдието.

Обърна гръб на прозореца и продължи да си събира багажа. „Истината ще ви направи свободни“. Йоан 8:22. „Истината може да ви убие“. Скот 1:1.

Броуди лежеше буден по дочени панталони и черна тениска и чакаше поръчаното за два след полунощ събуждане.

Да започнеш деня си по тъмно е стара и славна традиция за армията, но ако живееш извън базата като него, поне не се будиш от гърмящите от високоговорители маршове. Но дори извън базата, или когато си на мисия, пак трябва да ставаш с пилците, за да се докопаш до червеите.

Но ако искаш да видиш нещата в перспектива, още по-гадно е да си в боен отряд на враждебна територия посред нощ и да не можеш да мигнеш, защото някъде има хора, които искат да ти видят сметката.

Още по-лошо е, когато получаваш съобщение, че отрядът ти ще предприеме сутрешна атака — двете най-лоши думи за един пехотинец. Сутрешна атака. Достатъчно гадно е, че си спал на земята с кубинките насред пълна със скорпиони земя и цяла нощ си дишал прахоляка на пустинята. И на всичкото отгоре някакъв офицер или сержант идва и те буди, за да не закъснееш за сутрешната атака. За която, между другото, си мислил през цялата нощ. Ще атакуваш вражеска позиция, ще те обстрелват автомати, картечници и гранатомети, ще се взривяват мини и снаряди, а ти ще вървиш напред, ще се мъчиш да не изоставяш от бронираните машини, които стрелят по някакви нещастници, които само допреди няколко секунди са онанирали и са мечтаели за своите седемдесет и две девици в рая, който ще видят съвсем скоро.

Атакуваме по зазоряване, момчета. Преди закуска, за бога! Ще убиеш някого преди да си си изпил кафето. Или ти самият ще бъдеш убитият. И последното, което ще видиш, е изгряващото слънце. И ще си мислиш, че май е трябвало да продължиш с ученето, вместо да постъпваш в армията.

Е, щом беше в състояние да се справи с това, можеше да се справи почти с всичко. Престрелката в „Кокошарника“ едва ли щеше да влезе в разбора на изпълняването на бойна задача в Ирак.

Броуди отказа поръчаното събуждане и стана. Обу си маратонките, взе сака и отиде в дневната с надеждата, че ще завари Маги Тейлър там.