Докато се спускаха, Броуди погледна през прозореца. В ясното утро видя огромни площи ниви, подобни на кръпки по земята, а точно под тях забеляза няколко акра с петролни цистерни. В далечината се виждаха петролни кладенци, пръснати между фермите и ранчота за добитък.
Колинс отново заговори по интеркома:
— Предполагам, че го знаете, защото сте геолози, но районът северно от реката е известен като Петролния пояс на Ориноко, където се намират всичките запаси на страната. Най-големите залежи на петрол на планетата.
— Понякога сънувам Петролния пояс на Ориноко — извика Броуди през шума на мотора и се обърна към Тейлър. — Нали, скъпа?
Тя не отговори.
Броуди погледна надолу към петролните полета, пръснати из плодородната земя. Трудно му беше да повярва, че страната се намира в такова окаяно икономическо състояние. Подобно на по-голямата част от Южна Америка, Венецуела беше благословена от природата и прокълната от хората.
Продължи да гледа през прозореца и вече можеше да различи мътните води на река Ориноко, която се извиваше като змия по земята, а в далечината зърна и Сиудад Боливар, притиснат към южния ѝ бряг. Градът беше малък, с правилна планировка, и когато се спуснаха още повече и приближиха, той започна да различава постройките, смесица от живописен колониален и небрежен модерен стил. Зад града на юг имаше по-малко обработваема земя и повече гора; Броуди си спомни, че Сиудад Боливар беше известен и като Портата към Юга: гранично селище, отвъд което имаше огромни площи рядко населена земя, туземци, джунгла — и Кайл Мърсър.
Слънчевата светлина вече изпълваше салона и той погледна Тейлър, която гледаше през прозореца от нейната страна. Запита се какво ли става в главата ѝ. Може би съжаляваше, че му е разказала за съучастничеството си в операция „Флагстаф“ — неволно, ако се приемеше нейната версия. Помисли си, че единствено актьорите се придържат към сценария. Но може би не биваше да е толкова циничен и недоверчив. В признанието ѝ се долавяше истина — макар и не цялата. Може би наистина е била влюбена в Трент; може би все още беше. И сега беше на мисия на ОКР да открие Кайл Мърсър, най-прочутия американски дезертьор и може би участник във „Флагстаф“. Така че може би тази мисия събуждаше призраци, за които Маги Тейлър си беше мислила, че е оставила в Афганистан.
Съпричастието не беше от силните качества на Броуди, но той самият беше виждал тези призраци в неочаквани моменти и на неочаквани места, така че може би между него и Тейлър имаше неизречена връзка — братството на войната. Тя определено имаше кураж. Броуди познаваше много мъже, които не биха приели тази мисия в сърцето на мрака. Мислено си отбеляза да напише блестящо похвално писмо за досието ѝ. Но тогава Домброски и всички останали щяха да си помислят, че е правил секс с нея. Значи трябваше в началото на писмото да заяви, че е нямало такова нещо. И като стана въпрос за секс, Броуди се зачуди дали Тейлър не съжалява, че е оставила момента да отмине. От зората на историята мъжете са казвали на жените: „Отивам на бой. Утре може да съм мъртъв. Хайде да се изчукаме“. Този подход имаше добра успеваемост. Но в този случай отиваха на бой заедно — по негово предложение — така че може би тя беше решила, че щом се е съгласила на опасната мисия, не е нужно да се съгласява да прави секс. Баща му веднъж му беше казал: „Ако се научиш да мислиш като жена, ще си лягаш по-често с момиче“. Добър съвет. По-добър от съвета му как се свива джойнт.
Колинс се свърза с контролната кула и получи разрешение да подходи към „Томас де Херес“ — Томи Хереса — което се оказа малко летище с една-единствена писта, дълга около километър и половина и подходяща за големи машини. Може би беше построено по времето, когато туризмът в южните части на страната е бил добре развит. Сега обаче на летището имаше само един голям самолет — военен транспортен. Броуди забеляза също няколко малки самолета до малкия терминал; може би те превозваха хора от държавната петролна компания, туристи авантюристи или важни клечки от картелите.
Колинс изравни чесната с пистата и се обади на контролната кула. Мина външния маркер и секунди по-късно кацна плавно.
— Онези хора долу приличат на мравки — каза му Броуди.
Колинс знаеше старата шега.
— Те са мравки — отговори той. — На земята сме.
Двамата се разсмяха. Броуди знаеше как да се сближава с мъже. Жените бяха по-голямото предизвикателство.
Колинс се свърза с наземния контрол, излезе от пистата и се насочи към редицата хангари, където имаше и други малки самолети. Зави към една цистерна и перката започна да намалява оборотите, когато изключи двигателя.
— Добре дошли насред нищото. Казаха, че имат гориво. Да видим. — Каза нещо на испански в микрофона и се обърна към пътниците си. — Ще скоча долу да наблюдавам зареждането. Можете да слезете да се поразтъпчете и да идете до тоалетната в онзи хангар, но не се разделяйте. Аз ще остана при самолета, за да не го открадне някой.
— Колко време ще продължи престоят? — попита Броуди.
