— Петнайсет до двайсет минути, освен ако зареждащите нямат сиеста.
— Добре. Догоре ли ще пълниш?
— Не. Така ще сме твърде тежки за излитане от Кавак. Планът е да заредим отново тук на връщане към Каракас. Всичко се свежда до тегло и дължината на пистата. Затова наливаме само малко повече от необходимото за непредвидени обстоятелства като лошо време.
— Ясно. — Броуди не искаше все още да разкрива на капитан Колинс, че няма да се връщат в Каракас, затова каза: — Искаме да покръжим около Кавак, преди да кацнем. Малко гледане на забележителности, може би разузнаване на терена. Нали разбираш? Петрол и птици. Така че защо не напълниш резервоара? Аз плащам горивото.
Колинс се замисли.
— Става… няма да е проблем, ако изразходваме достатъчно гориво.
— Добре. И като бонус към пълния резервоар ще ти измият предното стъкло и ще проверят маслото и гумите ти.
Колинс се усмихна.
— Тук има ли охранителни камери? — попита Броуди.
— Да. Защото много се краде.
А и полицията сигурно би искала да знае кой пристига и заминава.
— Ще сме тук — каза Броуди.
— Добре. — Колинс слезе и затвори вратата си.
— Можем да се обадим на Домброски от стационарен телефон — каза Тейлър.
— Последният платен телефон тук е бил откраднат преди две години.
— Скот…
— Когато си живеела с родителите си и си излизала на среща, обаждала ли си се у дома?
— Всъщност да.
— Сериозно? А когато си се прибирала с библия в чантата си, баба ти да не би да си е мислила, че си прекарала нощта в църквата?
Тя се усмихна.
— Никога не съм крала библия от мотел.
— Добро момиче. Междувременно, ще пътуваме на тъмно. От съображения за сигурност. Край на дискусията.
— Да, сър. Но трябва да се изпишкам — добави тя.
— Ще се наложи да го направиш тук.
— Ще изтърпя.
Ако бяха правили секс, нямаше да е толкова свенлива. Дали да го каже? По-добре не.
Броуди загледа как Колинс разговаря с някакъв тип със зелен гащеризон, който говореше по радиостанция. Сигурно се пазаряха за цената на горивото. Единственото, за което можеш да си сигурен тук, беше, че не можеш да си сигурен за нищо. Накрая някой откачи дългия маркуч от цистерната, което напомни на Броуди, че той също трябва да се изпикае.
Намери тубата под седалката — не мислеше, че Тейлър, която беше пишкала две години в смесена компания зад камъни и в крайпътни канавки, ще има нещо против. Така се създаваше здрава връзка. Тя обаче го посъветва да отиде в пилотската кабина и той се съгласи.
— Сигурно затова я наричат кокпит6.
Броуди се промуши в пилотската кабина, а Тейлър взе женската туба. Докато си вършеха работата, някакъв тип се появи на левия прозорец със стълба на колелца и маркуч в ръка, за да напълни резервоара в крилото. Махна им.
Броуди се върна в салона и пъхна тубата под седалката.
— Ама че кеф. Искаш ли нещо за пиене?
— Портокалов сок. Благодаря.
Броуди стана, бръкна под задната кушетка и отвори хладилника.
— Нали не си сложила тук тубата си?
— Гледай за малката бутилка с етикетчето.
— Ясно. — Той взе две бутилки.
Седнаха един до друг със соковете си. Онзи с маркуча се беше преместил на дясното крило. Броуди извади от сака картата на Тейлър и се зае да я изучава. Колумбийската граница се намираше на шестстотин километра западно от Кавак. Може би извън обхвата на чесната, която щеше да изразходва гориво до селото и още по време на огледа. Трябваше да поговори с Колинс по въпроса, след като пилотът се съгласи с промяната в плановете.
— Какво гледаш? — попита Тейлър.
— Разстоянията.
Тя погледна картата.
— Ако Колумбия е прекалено далече, лесно можем да стигнем до Бразилия или Гвиана.
— Да. Но в Колумбия имаме военни бази и трябва да докладваме в посолството ни в Богота.
— Мърсър няма да е на борда, така че няма значение къде ще отидем най-напред, стига да сме извън Венецуела.
Броуди не отговори.
— Предстои ни да летим над възможно враждебна територия — каза Тейлър.
— Намираме се на враждебна територия от кацането ни в Каракас.
— Затова искам да съм наясно за мисията, преди да стигнем там — продължи тя.
— Да. Е, това е разузнавателна мисия. Събиране на сведения.
— Добре. Значи ако тръгнем с лодка нагоре по реката, ще дойде момент, в който ще трябва да се връщаме, и знам, че ще искаш да продължим още мъничко нататък…
— Спираме, когато видим първата изсушена глава — увери я той. — Ще стигнем до ръба на опасността, но не по-нататък.
— И двамата много добре знаем, че няма да видиш въпросния ръб, преди да си прекрачил през него.
Броуди допи сока си и вдигна бутилката.
— Наполовина пълна ли е, или наполовина празна?
— Съвсем празна, също като главата ти.
— Вярно. Би ли ми взела друга?
— Глава ли?
— Не. Бутилка.
Тя стана, бръкна под кушетката, взе нова бутилка и му я даде.
Поседяха мълчаливо около минута.
— Казахме на Домброски, че ще открием местоположението на лагера на Мърсър — каза Броуди. — И ще направим точно това. А ти предложи екип на Делта да се погрижи за Мърсър. И Домброски хареса идеята. Но без достатъчно точна информация за подобна мисия спокойно можем да сме и в Аруба.
Тейлър не отговори веднага. После каза:
