Броуди се промъкна в пилотската кабина и премести пилотската чанта зад дясната седалка, докато Колинс започваше да се спуска спирално над пистата. Броуди погледна с бинокъла през прозореца от неговата страна към високата трева около пистата и после към пръснатите колиби, които изглеждаха боядисани в жълто, както беше казала и Кармен. Като че ли нямаше някаква необичайна суматоха. Всъщност нямаше никакво движение, ако не се брояха няколко души при реката, които ловяха риба. Броуди видя кална крайбрежна ивица, на която имаше десетина малки лодки.
— Мога ли да наема лодка?
Колинс изравни чесната на сто и петдесет метра височина и продължи да кръжи над пистата и селото.
— Да. Водачите ще ви закарат нагоре или надолу по реката. Цената е долар на час.
— Искам само лодката.
— Не знам… можете да попитате.
Тейлър също беше влязла в кабината и беше клекнала между двете седалки.
— Видя ли нещо интересно? — попита тя.
— Вижда ми се зелено — отвърна Броуди, използвайки кодовата дума за зона за кацане. Жълто означаваше внимание, а червено — гореща, но обикновено научаваш тези неща едва след като стъпиш на земята.
— Според мен е жълто — каза Тейлър. — Прекалено кротко е.
— Може би.
Колинс погледна пътниците си.
— Какво?
— Аз мисля, че колибите са зелени — обясни Броуди. — Жена ми пък казва, че са кротко жълти. — Той погледна към пистата. — Виждам ветропоказателя. Вятърът духа от изток, капитане.
Колинс погледна през предното стъкло.
— Благодаря.
— Няма проблем. Не виждам никакви птици — отбеляза Броуди.
— Вероятно са в джунглата, господин Боуман.
— Вярно. Там се мотаят. Има ли разни неща, които могат да те изядат? — попита той.
— Да. Пуми и ягуари.
— Съжалявам, че попитах.
— Освен това пирани в реката. А може би и алигатори.
Броуди се обърна към Тейлър.
— Дотук с плановете за нощно къпане.
— Аз не бих влязъл в тази река — съгласи се Колинс.
— Добър съвет. — Броуди реши, че са останали достатъчно дълго над селото — може би прекалено дълго, ако някой ги наблюдава. — Добре, да продължим с гледането на забележителности.
Колинс хвърли поглед на уредите.
— Да, можем да летим още около час и ще имаме предостатъчно гориво, за да се върнем на ТДХ. — Той насочи самолета нагоре. — Какво искате да видите?
— Района около реката, на десетина километра югоизточно от Кавак — отвърна Тейлър. — Именно там ще ходим да търсим птици.
— Добре. — Колинс зави в нужната посока.
— По-ниско и по-бавно, моля — каза Тейлър.
Броуди си спомни, че Кармен беше споменала, че е видяла друга тепуи от лагера на Мърсър, и попита:
— Наоколо има ли други тепуи?
Колинс кимна.
— Ако продължим трийсетина километра в тази посока, ще стигнем масива Химанта — огромен комплекс от десетина тепуи. Заедно са горе-долу с размерите на Аян.
Броуди кимна. Дотук теренът отговаряше на описанието на Кармен.
Полетяха ниско и бавно над мътна река, която се виеше през саваната и навлизаше в джунглата, която се простираше на юг и изток до хоризонта.
— Хайде да покръжим над този район — каза Броуди, когато реши, че са изминали десетина километра.
— Добре. — Колинс наклони самолета надясно и започна да кръжи.
Броуди вдигна бинокъла и погледна надолу към джунглата.
Тейлър седна на мястото му и също погледна към зеления балдахин.
— Дай да видя.
Броуди ѝ даде бинокъла и двамата се загледаха през прозорците към десния бряг на безименната река, докато Колинс продължаваше да кръжи.
— Нещо конкретно ли търсите? — попита пилотът.
— Не бих имал нищо против да видя истинско туземно село — отвърна Броуди.
— Трудно ще е да се забележи оттук.
— Ясно. — Също като лагера на Мърсър. — Може пък да попаднем на някое село, докато търсим птици. Местните дружелюбни ли са?
— Ами… според ситуацията.
— Кажи ми каква е ситуацията.
— Добре. Преди зависеха много от туризма, но той доста западна, така че са малко под напрежение и някои от тях се насочиха към престъпна дейност.
— Все едно ми описваш Каракас.
— Да… или цялата страна. Така че ако сте в пущинака с туристическа група и местни водачи, всичко е наред. Но ако сте сами — като вас с госпожа Боуман — и попаднете на местни в джунглата, те могат да са малко страшни.
— Също като нас с госпожа Боуман.
Капитан Колинс погледна пътниците си.
Броуди се усмихна, за да покаже, че не е чак толкова страшен.
— Ядат ли хора?
— Предпочитат риба.
— Добре. Имат ли тръби? И отровни стрелички?
— Не знам. Знам обаче, че имат пушки. За лов. Вижте, пемоните са свестни хора и не искам да…
— Разбрах. Добре, ако попаднем на пемони, ще оставя представянето на теб.
— Аз оставам при самолета си.
— Да не кажеш, че не си бил поканен.
— Виждам нещо като село при брега на реката — обади се Тейлър отзад. — На три часа, ниско.
Броуди погледна и видя дълга постройка с тръстиков покрив.
Колинс наклони самолета, погледна през прозореца на Броуди и каза:
— Това е рибарска платформа на местните. Построена е на колове. Там държат мрежите си, мотаят се, спят, ловят риба и може би пият бира и ядат сланина.
— Също като в Тенеси.
Колинс се разсмя, но не и Магнолия.
