— Сигурен съм, че можеш. А когато се върнеш в Каракас, можеш да купиш нещо хубаво на приятелката си и ще имаш пет хиляди долара, за да го направиш. — И добави: — И можеш да пишеш допълнителното гориво на кредитната ми карта.
Колинс кимна.
Броуди се обърна назад към Тейлър.
— Да платим на капитан Колинс предварително.
Колинс нямаше възражения, но все пак попита:
— А какво… тоест, ще преспиваме ли тук?
— Хайде да не избързваме с решенията.
— Добре… така… ще се срещате ли с някого тук?
— Може да вземем някого. Нещо против?
Тейлър се обади преди Колинс да успее да отговори:
— Няма да вземаме никого.
— Вярно. Това беше предишната мисия.
— В пилотската ви чанта има пет хиляди американски долара, капитане — каза Тейлър.
— Благодаря.
— И благодаря за службата на страната, капитане — каза Броуди.
Колинс кимна.
— И когато историята за всичко това бъде разгласена, ще получите официални благодарности от правителството — добави Тейлър.
— И тогава наистина ще се наложи да напуснеш Венецуела — отбеляза Броуди.
Колинс се усмихна насила. Очевидно не беше стопроцентово готов на това.
Тейлър се наведе напред и сложи ръка на рамото му. Умен ход, помисли си Броуди. Може би щеше да е още по-добре, ако беше седнала в скута му.
— Когато кацнем, с Кларк може да вземем лодка нагоре по реката — каза тя. — Вие ще останете в Кавак и ще оставим саковете си при вас. В тях има пари. Но ние вярваме, че ще бъдете в селото, когато се върнем.
На Броуди му се прииска да ѝ прошепне да го щипне по бузата, но тогава тя махна ръката си от рамото му и седна обратно в седалката си.
Е, вече разполагаха с бърз и надежден начин да се махнат от Венецуела — със или без Кайл Мърсър. Имаше и други начини за напускане на страната, като вървене през джунглата до границата с Бразилия, което щеше да е предизвикателно, но не и невъзможно начинание, стига местните да не решаха да вземат главите им и да ги мумифицират. Друг начин беше изтегляне по въздуха, което имаше едно неприятно качество — трябваше да разчитат на Брендан Уорли. Третият изход беше да бъдат заловени и убити от Кайл Мърсър, но смъртта никога не е добър начин за завършване на мисия.
— Можем да поддържаме връзка по сателитен телефон — каза Броуди на Колинс. — Твоят къде е?
— В пилотската чанта.
— Добре. Сара, можеш ли да вземеш номера на капитан Колинс и да пъхнеш нашия в пилотската му чанта?
— Готова съм да записвам.
Колинс каза номера си и Тейлър го записа някъде — или го запомни наизуст. После каза:
— Нашият номер е записан в бележника в чантата ви.
Колинс не коментира, но сигурно се радваше, че г-жа Боуман му е дала номера си.
— Внимавай приятелката ти да не намери номера в чантата — посъветва го Броуди.
Колинс отново се усмихна насила и наклони чесната, когато прелетяха над северния край на джунглата и продължиха над саваната южно от Аян Тепуи. Кавак се появи в далечината и Колинс започна да спуска машината.
— Знаеш ли какво е гореща зона? — попита го Броуди.
Колинс го погледна.
— Да…?
— Е, не искам да го споменавам, но Кавак може да е такава.
Колинс не отговори, но продължи да се спуска.
— Аз ще реша — каза Броуди. — Вие с госпожа Боуман — Сара — няма да откъсвате очи от земята. И ако видите нещо, което ви се струва не на място, веднага ми съобщете. И ако кажа „червено“ във всеки етап от кацането, дори да сме на пистата, даваш пълна газ и се махаме. Comprende?
Колинс го погледна, после погледна през рамо към г-жа Боуман, сега Сара.
— Това е стандартна процедура, когато кацаш на селска писта в чужда страна — каза му тя. — Просто предупреждение. Не очакваме никакви проблеми.
Колинс кимна.
— Просто се съсредоточи върху кацането — посъветва го Броуди, взе бинокъла от Тейлър и го насочи към приближаващата се писта. — Вятърът продължава да духа от изток. Обичам вятърните чорапи — добави. — Прости, евтини и надеждни. Вятърът духа, чорапът се надува и се върти. Как се справяш, капитане?
— Добре.
— Скоро ще кацнем. Ще те черпя топла бира.
— Закопчайте се — каза Колинс.
Броуди и Тейлър си сложиха коланите и Броуди продължи да гледа през бинокъла към Кавак и приближаващата писта. Винаги беше преценявал рисковете при търсене на престъпник, но тази мисия беше променила изчисленията. И причината за това беше Кайл Мърсър — уникален и опасен вариант на Homo sapiens, който е бил забелязан тук и който можеше да изчезне и никога повече да не бъде видян. И той, Скот Броуди, щеше да изкара остатъка от живота си в съжаление, че е позволил на Кайл Мърсър да се измъкне, без да отговаря за престъпленията си и на въпроса
Главен пълномощен офицер Скот Броуди нямаше намерение да завърши така тази мисия.
Когато се спуснаха още повече, Броуди видя, че рибарите са изчезнали. Селото от колиби с тръстикови покриви изглеждаше толкова пусто, колкото и при прелитането им по-рано, но сега той забеляза хамаци, опънати между палмите. Поне два от тях бяха заети от безделници — или наблюдатели на самолети.
— Виждате ли нещо? — попита Колинс.
— Не.
