— Имате ли запазена стая? Колко време ще останете?
— Една нощ. Може би две.
— Утре идва група туристи. Германци. — Мъжът потупа клипборда си и Броуди забеляза, че листът на него има заставка Canima Adventures.
— Ще ни трябва стая и за пилота ни.
— Значи две стаи. Петдесет долара.
— На стая?
— Si.
— За тази цена мога да си взема стая в „Риц“.
— Кларк…
Тейлър каза нещо на Цезар на испански и той като че ли остана много доволен, че може да говори с дамата на по-познат език.
Двамата си побъбриха известно време, след което Тейлър каза на Броуди:
— Храната е включена в цената.
— Кого ще вечеряме?
— Освен това има такса от пет долара за влизане в парка — добави тя.
— Какъв парк?
— Това е национален парк.
— Аха. Добре…
— И освен това иска да види разрешителните ни за пътуване.
Броуди погледна Цезар и каза:
— Те са в самолета.
— Добре. Ще ги взема от пилота.
— Добре, да видим стаите.
След като приключиха с регистрацията под дървото, взеха саковете си и тръгнаха след Цезар, който ги поведе към една колиба.
Тейлър и Броуди се спогледаха.
— Изглежда добре — каза тя.
— Питай го дали предлагат експресно освобождаване на стаите.
— Стига с тъпите шеги, ако обичаш.
— Казах ти, че ставам нервен в опасни ситуации и затова говоря глупости.
— Глупостите ти пък изнервят
— Извинявай.
Докато вървяха, Броуди се запита как Кайл Мърсър се е озовал тук. На пръв поглед Кавак изглеждаше странен избор, ако си решил да създадеш таен лагер в джунглата. Вярно, селото се намираше далеч от отъпканите пътища, но пък беше достъпно по въздух и беше туристическа спирка. Но може би Кавак отговаряше на някои изисквания. Чужденците и непознатите не привличаха много внимание, местните изглеждаха дружелюбни и вероятно търсеха начин да изкарат малко пари; лагерът на Мърсър можеше да получава доставки по въздух — включително прясна женска плът — и после по вода. Освен това Мърсър можеше да пътува до Сиудад Боливар или Каракас — или да изчезне в джунглата, ако обстановката се нажежи. Така че вероятно изборът му бе добър. Мърсър можеше и да е луд, но определено не беше глупав. Всъщност той беше опитен и добре обучен. Също като Броуди и Тейлър.
Колкото до Цезар, той или беше такъв, за какъвто се представяше, или бе важен актьор в постановка. Клипбордът изглеждаше добра имитация, но можеше и да е истински. Възможно ли беше пемоните, които работеха в Кавак, но живееха другаде, да не знаят за лагера на Мърсър? Според казаното от Кармен не. Значи бяха съучастници. Но до каква степен? С пари се купуваше всичко, включително и мълчание.
— Не се отпускай — каза Броуди на Тейлър.
— Това се подразбира.
Цезар спря при овалната колиба и отвори вратата, която, както Броуди вече беше забелязал, беше модерна и имаше дръжка и ключалка. Големите отворени прозорци също бяха произведени във фабрика и имаха щори. Истинско, но не
Цезар влезе пръв и Броуди го последва. Тейлър влезе последна и затвори зад тях.
— Харесва ли ви? — попита Цезар.
Броуди пусна сака си върху плочките на пода и огледа малката стая, осветена единствено от слънцето. Стените бяха варосани и в двата края имаше по едно легло. На стената срещу вратата висяха два сгънати хамака, които можеха да се опънат през помещението и да се завържат за отсрещната стена.
— Пемоните спят в хамаци — каза Цезар. — Можете да спите в хамаците, може и в леглата.
А можеше и изобщо да не спят.
— Вапо? — попита Броуди.
— Отвън. Хубава е.
— Ясно. Душ?
— Също отвън. Ще ви го покажа.
— Змии?
— И те са отвън. — Цезар посочи тавана. — Това са ако излизате.
Броуди погледна нагоре и видя четири фенера на батерии, които висяха на макари от гредите — може би бяха по-безопасни, отколкото горящи фенери под тръстиков покрив. Представи си как се опитва да намери външната тоалетна в три посред нощ с фенер и глок в ръце.
Е, щом една проститутка от Каракас беше могла да остане една нощ тук, без да се оплаква, двама бивши пехотинци със сигурност също можеха. Запита се дали това е била стаята на Кармен. Така или иначе, колибата можеше да побере шестима непретенциозни европейски туристи. И докато си мислеше това, Цезар каза:
— Пилотът може да спи тук с вас. Ще е по-евтино.
Броуди и Тейлър се спогледаха. Три пистолета бяха по-добре от два, така че умният, тактически избор беше да прекарат нощта заедно. От друга страна, в колибата нямаше врата на спалня, която г-ца Тейлър да затвори под носа на Колинс. Така че… колкото повече, толкова по-безопасно? Или трима бяха много? Не искаше да взема това решение с оная си работа, така че се обърна към Тейлър.
— Ти решаваш.
— Пилотът ще иска отделна стая — каза тя на Цезар.
— Si, señora.
— Добро решение — отбеляза Броуди.
Тейлър го погледна.
— Може и аз да поискам отделна стая.
— Не е предвидена в бюджета.
Тейлър каза нещо на испански и Цезар излезе. Тя се обърна към Броуди.
— Той знае английски, така че моля те да внимаваш какво казваш.
— Сигурно е научил английски от Кайл Мърсър.
Тя кимна.
— Дали ще му докладва?
