Той се взираше в екрана, но като че ли не реши, че това е някаква магия. Броуди предположи, че е виждал подобни неща и преди и че сигурно иска едно за себе си, макар че щеше да му трябва много дълъг кабел за зареждане на батериите.
— Най-много искаме да видим алена ара — каза той.
— Сеньор?
— Чифтосват се веднъж годишно. Също като американските съпруги.
Тейлър се разсмя, а Цезар като че ли се смути. И тъй, вече бяха установили известно разбирателство с домакина си и бяха потвърдили прикритието си.
— Аз виждал веднъж любител на птици — каза им Цезар. — Американец.
Броуди веднага се възползва от момента.
— Много американци ли виждаш тук?
Цезар се поколеба само за част от секундата.
— Не. Отдавна беше. Не идват много тук.
— Не знаят какво изпускат.
— Si. — Цезар стана. — Закуската. — И излезе от павилиона и се отдалечи.
— Отива да праща димни сигнали на Мърсър — предположи Броуди.
— Или праща някого с лодка. Или поддържат контакт с радиостанция или сателитен телефон.
— Може и да минем за невинни туристи. Двама мъже, които пътуват заедно, събуждат съмнения — добави той. — Докато мъж и жена изглеждат безобидни. Точно затова Домброски искаше да дойдеш с мен.
Тя го погледна.
— Първо, не съм безобидна. Второ, бях избрана, защото съм добра в това, което правя.
— По този въпрос няма спор. — Можеше обаче да има и друга причина Маги Тейлър да бъде включена в този случай, макар Броуди да се надяваше, че греши.
Тя се огледа.
— Не трябва ли да се обадим на Колинс?
— Трябва, ако мислим, че е безопасно. А ако не е, трябва да се върнем при самолета и да се махаме.
— Ти решаваш.
— Не бих отказал закуска.
Тя стана, извади сателитния телефон от сака си и излезе от павилиона под открито небе.
— Кажи му, че ще делим една стая — каза ѝ Броуди. — Не говори дълго и изключи телефона след това. — Бръкна в сака ѝ, извади един „Сникърс“ и го захапа.
Тейлър се върна.
— Сателитният телефон работи. Той идва.
— Добре. Искаш ли?
Тя седна.
— Моля те, не бъркай в сака ми повече.
Той я погледна.
— Извинявай.
— Няма нищо. На мисия сме, така че… каквото поискаш.
Броуди не отговори.
Поседяха мълчаливо известно време.
— Колинс каза, че никога не е нощувал в Кавак и е загрижен за самолета — каза Тейлър. — Каза, че на подобни места е преспивал в самолета и че може да направи същото и сега.
— Ще видим.
— Щом той идва при нас, не ни трябва трети, който да звъни на Домброски. Така че трябва да се обадим на шефа сега.
— Предпочитам да изчакам, докато се качим на лодката.
— Защо?
— За да имам повече за докладване. Освен това не искам да използвам прекалено много телефона. Хората на Уорли вероятно търсят сигнала ни.
— Уорли не е враг.
— Да, но е конкуренция. И си има свой дневен ред. Няма да му издам местоположението ни, освен ако не му е необходимо да го знае.
— Той може да е необходим на нас.
— Може би. Но в тази игра трябва да знаеш по кои мостове да минеш и кои да изгориш.
— Нима мога да споря с подобно красноречие?
— Не можеш — увери я той.
— Ще се обадим на Домброски пет минути след като тръгнем по реката.
— Ще се обадим.
Появи се дребна жена с жълта рокля, боса, с голям поднос, който остави на масата.
— Добро утро, госпожо Цезар — каза Броуди.
Жената се усмихна и Броуди с облекчение видя, че зъбите ѝ не са заострени. Може би беше прекалил с четенето на „Нашънъл Джеографик“ като малък.
Жената остави три чаши кафе на масата и още толкова дървени купи димяща каша с пържено яйце отгоре. После каза нещо на Тейлър на испански. Тейлър отговори и се обърна към Броуди.
— Цезар ще се върне да види разрешителните ни, когато пилотът дойде.
Броуди се надяваше, че на Цезар изобщо не му пука за разрешителните и ще предпочете двайсет долара вместо тях. Но ако докладваше в лагера на Мърсър, задължително щеше да спомене любителите на птици без необходимите документи.
— Питай я какво е това.
Тейлър размени няколко думи с жената на Цезар.
— Стрит корен на маниока с яйце и кафе. Изцяло местна продукция.
— Очевидно.
Тейлър благодари на домакинята, която се обърна и си тръгна.
На подноса имаше и три дървени лъжици, които трябваше да подсилят усещането за автентичност.
— Къде са салфетките?
— В Каракас.
Броуди взе една лъжица и потупа яйцето. Беше ял какви ли не купи с гадости в страни от Третия свят на три континента и незнайно защо върху всички тях неизменно имаше яйце. Понякога в яйцата имаше дори ембриони. Понякога салмонела. Отпи от кафето, което беше горчиво и направено със съмнителна вода. Малко сметана и захар определено биха помогнали за оправяне на вкуса му. Броуди се запита какво ли ядат и пият в лагера на Мърсър. И кой плаща. Имаше много въпроси за Кайл Мърсър, стига да успееше да го намери.
— Бъди учтив и си изяж закуската — каза Тейлър.
— Ще помоля госпожа Цезар да ми я увие за по-късно.
— Не я обиждай. Сигурна съм, че храната тук е оскъдна.
