— Или пък организират еротични танци. Добре, госпожица Мулър обясни, че не можело да се каца по тъмно, но Кармен каза, че са направили точно това. И вече знаем как.
Тейлър кимна и продължи дедуктивните му разсъждения:
— Явно пилотът на Мърсър се е обадил предварително или е уредил някой в Кавак да запали факлите.
— Да. Това означава, че Мърсър има помощници в селото, което не е изненадващо. Но ние не можем да разпитваме никого тук, ако не искаме да ни пуснат да плуваме с пираните.
Тейлър се замисли за момент.
— Кармен нали ти е казала, че са стигнали до лагера на Мърсър с лодката на местен?
— Да. Освен това в самия лагер имало местни.
— Значи определено има някаква степен на сътрудничество между Кавак и лагера.
— Добра дедукция.
— И…?
— Ние сме туристи. Наблюдатели на птици. Мисля обаче, че трябва да се махнем от това място колкото се може по-скоро, преди някой от селото да съобщи на Мърсър за неочакваните гости.
— Искаш да кажеш, че трябва да се качим обратно в самолета ли?
— Не. Искам да кажа, че трябва да вземем лодка.
— Точно от това се страхувах.
— Още нищо не е сигурно. Възможно е в селото да ни чакат.
Тейлър помълча, после каза:
— Добре. Да видим дали влизането ти в ролята на женен мъж и любител на птици е по-добра от тази на клиент на публичен дом.
— Колинс се върза.
— Изобщо не се върза.
— Ще поработя по ролята. Наблюдател на птици е лесно. За разлика от женен мъж.
— А стига бе.
Продължиха по края на пистата и след стотина метра видяха в земята още една тръба, която потвърди предположението на Броуди, че пистата се осветява през нощта от факли.
Броуди вдигна бинокъла. Високата трева пред тях оредяваше, а отляво се виждаха колибите с тръстикови покриви и жълти стени между разпръснати дървета в саваната. В западния край на селото теренът се спускаше надолу към реката, която бяха видели от въздуха и която течеше на север към джунглата в далечината. Зад селото пък се издигаше гигантската тепуи.
— Прилича на селото, което описа Кармен — каза Броуди.
— Нямаше да има съмнение, ако е знаела името на мястото, на което е кацнала.
— Да.
Продължиха към края на пистата, където видяха грубо скована стълба в тревата, която очевидно беше местният вариант на подвижна стълба за самолет. Продължиха към селото и стигнаха до стълб с дървени табели, сред които една с надпис BIENVENIDOS и друга с ДОБРЕ ДОШЛИ. Нямаше табели от министерство, с надписи от рода на КАВАК — МАЛКОТО СЕЛИЩЕ С ГОЛЯМО СЪРЦЕ. Имаше обаче стрелка, която сочеше към PEMÓN EXCURSION.
Спряха и погледнаха към сякаш пустото село.
— Е — каза Броуди, — като че ли не ни очакват.
— Не обичам тихите села.
— Определено.
Влязоха в селото, което се състоеше от добре построени и поддържани къщи. Тръстиковите покриви и стените от кирпич бяха живописни, но всички къщи имаха модерни врати и прозорци, поради което селото приличаше на тематичен парк на Дисни. Пемонски свят или нещо подобно.
Броуди и Тейлър спряха. Пред тях някакъв мъж лежеше в хамак и като че ли спеше. Друг мъж пък ги гледаше през прозореца на близката къща. Броуди бръкна в джоба си и хвана пистолета.
— Или сме изпуснали туристическия сезон, или селото е опразнено в очакване на враждебен сблъсък — каза Тейлър.
— А ние няма къде да се скрием. — Броуди погледна към една кръгла колиба. — Тези стени са дебели. Да влезем вътре и да видим дали някой няма да дойде да ни поздрави.
Тейлър кимна.
Докато вървяха към колибата, видяха един мъж да излиза от друга постройка на петдесетина метра от тях. Броуди и Тейлър спряха и го загледаха, докато приближаваше.
Мъжът беше дребен и тъмнокож, може би пемон, с гъста черна коса.
Изглеждаше на около четирийсет и пет, но беше трудно да определят възрастта му. Беше с дочени панталони, сандали и бяла тениска. По-важното беше, че не изглеждаше въоръжен, ако не се броеше клипбордът в ръцете му. Мъжът им махна.
— Пази се от мъже с клипбордове — предупреди я Броуди.
— По-добре клипбордове, отколкото сещаш-се-какво.
Броуди тръгна към мъжа и Тейлър го последва.
Човекът спря под сянката на цъфнала жакаранда и им махна да отидат при него.
Броуди и Тейлър спряха на няколко стъпки от мъжа, който сега беше частично скрит в сенките. Той се усмихна.
— Buenvenidos.
— Добре заварил — отвърна Броуди.
— Добре дошли — каза мъжът на английски. — Аз съм Цезар.
— Аз пък съм Марк Антоний — отвърна Броуди. — А това е Клео.
— Приятно ми е. Аз съм главния пеномски водач. Видях ви как кацате.
— Ясно. — Броуди забеляза, че на тениската на Цезар пише „Leones“ — лъвове. Сигурно така се казваше местната ловна дружинка.
Цезар си погледна клипборда. Сигурно проверяваше за Марк Антоний и Клеопатра.
— Имате ли резервация? — попита той.
Тази среща започваше да изглежда сюрреалистична.
— Резерват ли? — Броуди се обърна към Тейлър. — Мислех си, че само индианците имат резервати.
— Скот…
— Кларк. Не… Марк.
Тейлър се обърна към Цезар.
— Ние сме Сара и Кларк Боуман. Нямаме резервации. Със съпруга ми просто ни хрумна да дойдем тук. Любители на птиците сме — добави тя.
Броуди вдигна висящия на гърдите му бинокъл, за да потвърди думите ѝ.
