Сервитьорът се усмихна и тръгна за бирата.
Мисълта за алкохол беше тясно свързана с мислите за Домброски и Броуди реши, че може би следва да послуша съвета на Тейлър и да се обади на шефа си. Увери се, че наблизо няма хора, извади смартфона си, отвори Signal и набра.
Домброски вдигна.
— Сеньор Броуди. Усърдна работа или почивка?
Броуди се зазяпа в една брюнетка с бронзова кожа и оскъдни бикини, която скочи от трамплина в басейна.
— Броуди?
— Да, сър… Ами, почти сме сигурни, че открихме бардака.
— Браво на вас. И?
— И отиваме там довечера, когато отвори.
— Радвам се, че уважаваш работното време на бардак, специализиран в детска проституция. Къде си в момента?
— При басейна на покрива — отвърна Броуди. — В очакване на госпожица Тейлър.
— Това звучи интересно. Не трябва ли обаче да правиш нещо по-продуктивно?
— Би трябвало, но вместо това реших да ти се обадя.
— Това си го биваше, Скот. Кога трябва да излезе отчетът за дейността ти?
— Следващия месец.
— Ще започна да работя по него още днес.
— Да, сър.
— Не трябва ли да следиш въпросния бордей?
— Не е лесно, полковник. Лош квартал, свободна от гринго зона, контролирана от колективо — политическа банда с връзки с режима. С Тейлър ни изгониха и ни казаха да не се връщаме.
— Но ще се върнете.
— Точно така. Наехме шофьора на посолството, който ни взе от летището. Въоръжен и надежден е. С Тейлър ще чакат отвън, докато съм вътре. Имам описанието на вътрешността от Симпсън и ако мястото е същото, ще видя дали капитан Мърсър е там и ако е, ще го арестувам.
Домброски помълча няколко секунди, след което каза:
— Бардакът ще има охрана и сигурно ще те убият, ако Мърсър не те убие преди това.
— Мислиш, че ми трябва друг план ли?
— Мисля, че ти трябва друг мозък — поправи го Домброски. — Добре. Влез, провери дали мястото е правилното и дали няма да забележиш Мърсър. Видиш ли го, излез бързо и го издебни, когато си тръгне. Ако го няма, остани да видиш дали ще се появи. Ако нямаш късмет, повтори упражнението през следващите… да кажем, четири или пет дни и нощи. Ако и тогава удариш на камък, помисли дали да не подкупиш някого в бардака. Може да научиш нещо. Ако ли не, край. Прибирай се у дома.
Точно това беше причината да се обажда рядко на полковник Домброски. Трябваше да се довери на инстинкта си, но Тейлър обичаше да се обажда у дома.
— Полковник…
— Това е заповед.
— Десет дни.
— Шест.
— Добре… но…
— Следата вече е студена, Скот. Мърсър не е толкова тъп, че да се върне на място, където е бил видян от старо приятелче от армията.
— Тогава защо изобщо съм тук?
— За всеки случай, ако се окаже, че Мърсър е тъп. Или арогантен. Довечера ще разбереш.
— Ясно.
Броуди си помисли дали да не му разкаже за срещата им с Националната гвардия и за вероятността Мърсър да е научил, че двама гринго го търсят. Това щеше да накара Домброски да реши, че капитан Кайл Мърсър може да планира засада или отвличане в бардака. И може би щеше да е прав. Колкото и да натискаше и да ръчкаше агентите си, дълбоко в сърцето си Домброски беше предпазлив човек. Или може би такъв, когото го е грижа за безопасността на хората му. Домброски беше привърженик на старата военна практика да се постигат резултати с възможно най-малко жертви. Добрият командир знае кога да заповяда атака, кога окопаване и кога отстъпление. А това не беше лесна работа.
— Броуди?
Сервитьорът дойде с бира на поднос и я остави на масичката.
— Задръж малко, важно е. — Броуди подписа сметката и добави щедър бакшиш. — Gracias.
— Кое е важно?
— Току-що дадох бакшиш на сервитьора.
— Надявам се, че не пиеш алкохол, докато си на работа.
— Пия. — Броуди наля бирата в охладената чаша и се загледа в мехурчетата.
— Как се погаждате с госпожица Тейлър?
— Владеенето ѝ на испански се оказа безценно.
— Не се съмнявам. Междувременно, не усложнявайте служебните си отношения.
— Добър съвет.
— Каза ли ѝ за убийството на Креншо в Пешавар?
— Още не.
Домброски не коментира, а предпочете да смени темата.
— Проверих във Военна прокуратура и изрично наблегнаха да няма никакви разпити на заподозрения.
— Вече си го отбелязах.
— Добре. Нещо друго? — попита Домброски.
— Да… Виж, знаем, че Мърсър е бил в бардак, най-вероятно в този „Ел Галинеро“ или „Кокошарника“, така че предполагам, че е известен в Петаре, в квартал Двайсет и четвърти юли…
— Обърка ме.
— Така че ако не го открия довечера, с Тейлър ще направим стандартната обиколка на квартала със снимката на Мърсър…
— Онази банда ще те убие. Или Мърсър ще открие
— Надявам се на последното.
Домброски не отговори.
— Както и да е, това беше план Б.
— Госпожица Тейлър знае ли за план Б?
— Тя го предложи.
Домброски отново не отговори.
— Двата най-често срещани елемента във вселената са водородът и глупостта.
— Сериозно?
Броуди чу как Домброски си поема дълбоко дъх. После каза:
— Направете каквото трябва.
— Ясно.
— Шест дни.
— Разбрано.
— И пази партньорката си. — Домброски замълча за момент. — Ти сам отговаряш за себе си.
— Както винаги — каза Броуди. — Ще върна тоя кучи син жив или мъртъв.
Домброски не каза нищо, което вероятно означаваше, че „мъртъв“ също става.
