Разговори за местната история? Може би. Но малко вероятно. Проучването на венецуелски военни фигури от деветнайсети век и обясняването защо имат някакво значение приличаше на работа за Тейлър.
— А други имена споменаха ли? — попита тя.
— Не, сеньора.
— А имена на места? Градове? Страни? Като например Кабул?
— Не… но да, помня едно. Флагстаф.
— Флагстаф, Аризона ли? — попита Броуди.
Луис сви рамене.
— Чувал съм за това място в Америка, но… не разбрах смисъла.
Тейлър и Броуди отново се спогледаха.
— Кой каза Флагстаф? — попита Броуди.
— И двамата господа.
Е, Флагстаф беше приятно място и може би Уорли и Тед бяха планирали да го посетят. Но Луис бе казал, че не е разбрал смисъла, което можеше да означава, че не е разбрал контекста, а това пък можеше да означава, че Флагстаф е кодово име на нещо или някога, както често става в този занаят. Или че той, Броуди, е в занаята от твърде много време и започва да вижда тайни послания в червата, които всъщност са пълни с лайна. Време беше за бира.
Пристигнаха в „Ел Дорадо“ и портиерът им отвори задната врата.
— Ти си отличен шофьор и много осведомен гид — каза Тейлър на Луис.
Той се усмихна.
— Gracias, señora.
— Реши ли за довечера?
— Si. По кое време?
— В седем — отвърна Броуди.
— Добре, в седем.
На Броуди му се искаше да каже на Тейлър да престане да му дава възможности за избор. Луис беше взел решението си и вече си се представяше в някой супермаркет в Маями или Сан Диего със семейството си, как пълнят количката със замразени готови храни и две бутилки диетична кока-кола. Американската мечта.
Броуди погледна Луис. Той беше важен за мисията — но в крайна сметка имаше жена и две деца. И това, че имаше оръжие, не означаваше, че знае как да го използва.
— Няма нищо лошо, ако размислиш — каза му той в момент на слабост.
— В седем.
Броуди кимна и го погледна в очите.
— Не бива да обсъждаш с никого онова, което чу и видя днес.
Луис кимна.
— А ние ще забравим всичко, което ни каза в колата за сеньор Уорли и госта му.
Луис отново кимна.
— Иди в някоя агенция за коли под наем и намери хубав седан — каза му Броуди. — Черен, по възможност със затъмнени стъкла и мощен двигател. И с голям багажник. — Даде му шестстотин долара. — Задръж рестото.
— Gracias.
— И не забравяй пистолета. И кръста.
Луис се усмихна, качи се в колата и потегли.
— Той е или много храбър, или много отчаян — каза Тейлър.
— Според мен и двете.
— Онези коптори, Скот… — каза тя, докато вървяха към входа на луксозния хотел. — Не мога да повярвам какво видяхме…
— В сърцето си ти си просто провинциално момиче, свикнало да живее на чисто.
— Мястото, на което израснах, е бедно, но… не като това.
— Ясно. Да сменим темата. Брендан Уорли, Афганистан, Тед, Томас де Херес и Флагстаф. Какво означава това?
— Не е било за Кайл Мърсър. Съсредоточи се.
— Добре.
Влязоха в прохладното лоби на хотела.
— Ще се отбия до магазина за сувенири — каза Тейлър.
— Вземи ми един калашник.
— После ще се опитам да измия мръсотията от себе си и ще се топна в басейна на покрива. Ела там след час и ще те черпя бира.
— Можеш да измиеш копторите от тялото си, сеньора, но не и от сърцето и ума си.
— Точно затова е бирата. Идвам след малко.
Той се загледа след нея, докато вървеше към магазина, после се качи с асансьора до стаята си.
Тази мисия имаше три възможни изхода — да пипне Мърсър, да го убие или да преспи с Тейлър. Или някаква комбинация от горните. Междувременно топване в басейн преди скок в бездната звучеше добре.
Влезе в апартамента, взе си студена бира от бара в дневната и се прибра в спалнята си. Влезе под душа, като уви глока в шапката за баня — номер, показан му от една млада дама от занаята преди няколко години. Винаги си уязвим на враждебна територия, но си най-уязвим, докато си гол в банята или в леглото. Затова задължително трябва да имаш компания и на двете места.
Изтърка деня от кожата си, както беше правил в Ирак, когато се прибираха в базата и отиваха право под душовете.
Избърса се и облече шорти, хотелските пантофи и халат. Сложи сателитния телефон и смартфона си в джобовете на хавлията и се върна в дневната, за да прибере глока и резервния пълнител в сейфа. Не видя признаци Тейлър да се е върнала от покупките си. Излезе от стаята и взе асансьора до покрива.
На обширната тераса на покрива имаше двайсетметров плувен басейн, заобиколен от шезлонги и няколко кабана колиби. Имаше и палми в саксии. Бедняшките квартали по склоновете долу бяха приятна гледка.
Неколцина гости се наслаждаваха на питиета или се киснеха в басейна и Броуди се зачуди кои са тези хора и защо, щом имат парите да са тук, не са избрали някое друго място. Предположи, че много от тях са богати местни, които намират това място за безопасен оазис и начин да останат в Каракас, без всъщност да са тук.
Беше подранил за срещата с Тейлър. Намери една свободна кабана, махна на един сервитьор и седна на тръстиков стол под сянката.
— Какво ще желаете, сеньор? — попита сервитьорът.
— Много студена бира.
— Si, señor. Очаквате ли някого?
— Една много знойна блондинка. Оглеждай се за нея.
