Дезертьорът полностью

— Има вероятност довечера да задържим заподозрения.

— Отлично.

— Ако успеем, трябва да знам къде да го откарам.

— Това не е разговор за телефон.

— Мислех си, че линията е сигурна.

— Такава е. Докато не престане да бъде.

— Добре, в такъв случай трябва да се срещнем. В посолството ли сте?

— Всъщност съм в яхтклуб „Марина Гранде“. Можем да се срещнем тук. Ще дам имената на семейство Боуман на охраната.

Броуди се зарадва, че Брендан Уорли работи здравата от името на американския данъкоплатец в яхтклуб. Макар че предвид западането на отношенията между двете страни, новите директиви от Вашингтон може и да бяха: „Качи краката си на масата, налей си едно и гледай как Каракас гори“.

— Къде сте сега? — попита Уорли.

— При басейна на покрива на „Ел Дорадо“.

— Браво на вас. Госпожица Тейлър там ли е?

— Не. Записа се на уроци по танго.

Уорли отново се засмя.

— Разбрах, че днес Луис е работил за вас.

— Да. Трябва да кажете на хората от консулския отдел, че той и семейството му се нуждаят от туристически визи.

— Можем да го обсъдим.

— Няма нищо за обсъждане.

— Добре… Вижте дали не можете да дойдете в рамките на един час. Имам друга среща в пет.

Вероятно със сеньор Мартини.

— До скоро. — Броуди затвори, стана и се загледа в Тейлър, която плуваше по гръб, подпомагана от дадените ѝ от Бог пособия за задържане на повърхността.

Даде знак на сервитьора да му донесе още една бира и се загледа към града. Високите палми се поклащаха на лекия вятър и оттук Каракас изглеждаше добре. Сега разбираше как Венецуела е била голяма международна туристическа дестинация през изминалите десетилетия, която се е конкурирала с островите в Карибско море и се наричала „Страната в Карибите“. Тези дни бяха отминали и Броуди не мислеше, че ще се върнат, докато е жив; а животът му всъщност можеше да се окаже по-къс, отколкото се предполагаше.

Тейлър излезе от басейна и прокара ръка през русата си коса. Слънцето беше зад нея и я обгръщаше в златисто сияние. Броуди изведнъж изпита чувството, че е попаднал във филм за Джеймс Бонд и че Маги Тейлър, подобно на всички фатални жени на Бонд, ще бъде неговото падение. Но преди това трябваше да преспи с нея.

Едно момче ѝ подаде кърпа и тя се избърса, докато вървеше към кабаната. Спря на слънце и остави лъчите му да галят съвършеното ѝ тяло. Броуди си спомни един филм за Бонд и ѝ каза:

— Изникна нещо голямо.

Тя започна да изсушава косата си.

— Какво?

— Обадих се на Хуй Уорли…

— Брендан Уорли.

— Точно. Имаме среща с него. Да обсъдим транспорта.

— Идеално. Къде и кога?

— Той е в някакъв яхтклуб. Ще се наложи да прекъснем почивката.

— Значи няма да те видя по бански?

Броуди се усмихна.

Сервитьорът се върна с бирата на Броуди и Тейлър седна на ръба на шезлонга си и допи мохитото си.

— Мога ли да взема твоето?

— Разбира се.

Той отпи от бирата си направо от бутилката. Двамата поседяха мълчаливо, като се наслаждаваха на момента. Голяма синя чапла кацна на терасата и закрачи между шезлонгите, може би в търсене на храна — досущ като хората, които бяха видели да ровят в боклука вчера.

— Каква е разликата между тропическия рай и ада на земята? — попита той.

— Очевидно не е много голяма.

— Да. Всяко общество стига до разклонение на пътя… този към ада върви надолу и изглежда по-лесен от другия, който върви нагоре. Докато не стигнеш края му.

Тя го погледна.

— Ти ли казваш това? Или бирата?

— Аз го казвам на бирата.

— Изтъркана стара шега.

Двамата се усмихнаха и тя се загледа в чаплата, давайки на Броуди възможност да гледа нея, седнала на няколко стъпки от него, почти гола — и може би още бясна, задето я е изключил от двата разговора с Домброски.

Сега Броуди забеляза белезите от шрапнел, които минаваха от дясната страна на кръста и хълбока ѝ и продължаваха надолу. Напомни си, че Тейлър е нещо повече от негов подчинен в ОКР. Двамата бяха свързани от факта, че са оцелели в битки. И че имат приятели, които не са извадили този късмет.

Затова той — или бирата — реши да сподели малко информация с нея. Не онази за връзката ѝ с човек от ЦРУ, а за Креншо.

— Помниш ли убийството на Робърт Креншо в Пешавар?

Тя го погледна.

— Да. Защо?

— Ами, при първия ми разговор с Домброски той ми каза, че Креншо не е бил дипломат, а офицер от ЦРУ и че преди Пешавар е работил в Кабул.

Тейлър продължи да го гледа, но не каза нищо.

Броуди ѝ разказа за разговора с Домброски за времевата и географската връзка между бягството на капитан Мърсър от талибаните и изтезаването и убийството на Креншо.

— Това е пресилено — каза Тейлър, след като го изслуша. — Но дори да е вярно, не знаем защо Мърсър би поискал да изтезава и убие човек на ЦРУ. И какво общо има това с дезертирането му. И защо е дошъл в Каракас.

— Правилно. Но сега знаем, че полковник Уорли също е бил в Кабул.

— Не знаем кога е бил там.

— Така е. Но може да го попитаме по-късно.

— Добре… но войната в Афганистан се води седемнайсет години и там са служили хиляди офицери от разузнаването.

— Да. Но може да се окаже интересно, ако Уорли е бил там по същото време, по което са били Мърсър и Креншо. Тед също е бил там тогава.