— Странно, че не ни го споменахте.
— Не обичам да се фукам.
— Аз също. Но е приятно да срещнеш друг ветеран, който е виждал същите лайна като теб. Прекарах две години там в Деветдесет и шести батальон по цивилните въпроси.
Броуди, който обичаше да се фука, добави:
— Била е наградена със Сребърна звезда и Пурпурно сърце. — Полковник Уорли трябваше да научи, че не си има работа с бойци категория комар. Но най-вероятно вече го знаеше.
Уорли погледна Тейлър.
— Благодаря за службата ви.
— Вие кога бяхте там?
— Горе-долу по същото време като Кайл Мърсър. Помня, когато всички чухме за дезертирането му.
Е, помисли си Броуди, Уорли не можеше да излъже за нещо, което можеше да се провери. И след като вече беше хванат, че е пропуснал да сподели нещо, трябваше да говори истината.
— Там ли бяхте, когато Робърт Креншо беше убит в Пешавар? — попита той.
Уорли го погледна.
— Не. Вече бях тук.
Следващият въпрос на Уорли трябваше да е „Защо питате?“. Той обаче не попита, така че Броуди продължи:
— Минавало ли ви е през ума, че Кайл Мърсър може да е убил Креншо?
— Защо му е на Кайл Мърсър да убива аналитик на Държавния департамент?
— Знаем за господин Креншо — каза Броуди. — Така че нека пропуснем глупостите.
Уорли впери поглед в него за момент. Несъмнено се чудеше кой и защо е казал на тези агенти от ОКР за човека на ЦРУ, работещ под прикритие в Пакистан.
— Да, хрумна ми, че Мърсър може да го е убил — каза накрая.
— И кога ви хрумна?
— Когато бях напълно запознат с бягството на Мърсър от лагера на талибаните, който явно се е намирал близо до Пешавар.
— Работили ли сте някога с Робърт Креншо? — попита Броуди.
Уорли се загледа към океана.
Броуди си помисли, че полковникът вече трябва да си е дал сметка, че разговорът се е превърнал в разпит.
— Това е привилегирована информация — каза най-сетне Уорли.
— Това за „да“ ли да го приемам? — поинтересува се Броуди.
Уорли не отговори на въпроса му.
— Вашите заповеди са да откриете и задържите капитан Мърсър, което може и да направите довечера — каза той. — Би трябвало да се придържате към заповедите си.
— Голям фен съм на шпионски загадки — отвърна Броуди.
— Вие сте ченге. А не офицер от разузнаването. Това е по моята част, господин Броуди, а не по вашата. — Уорли си сложи отново пилотските очила, облегна се назад и се загледа в две сеньорити, които излизаха от водата.
Броуди знаеше, че онези от разузнаването като Уорли се опиват от собствената си мистика — иначе казано, от собствените си глупости — и че винаги трябва да имат чувството, че играят някакъв четириизмерен шах, дори докато просто се излежават на плажа с питие в ръка.
— При разследването на престъпления правомощията ми нямат граници — уведоми го Броуди. — Арестувал съм офицери от разузнаването, но доколкото знам, нито един разузнавач не е арестувал следовател от ОКР.
Уорли продължи да зяпа момичетата. Отпи дълга глътка и каза:
— Мисля, че приключихме тук.
Броуди остана на мястото си.
— Ето какви въпроси се въртят в ума ми на военен и на криминален следовател. Защо един признат герой от войната е дезертирал от частта си? Той ли е убил Робърт Креншо? И ако да, защо? И защо е дошъл във Венецуела?
— Питайте го, ако се случи да седнете до него на бара в онзи бордей. Сигурен съм, че с радост ще ви отговори, преди да ви убие.
— Да гледаме оптимистично на нещата. Да кажем, че му задам тези въпроси и остана жив. Мислите ли, че отговорите му ще разкрият нещо повече от това, че капитан Мърсър е направил лоши за кариерата си избори?
— Ясно е, че има повече, отколкото се вижда на пръв поглед — отвърна Уорли. — Всеки идиот, дори ченге, може да се досети за това. Вие, господин Броуди и госпожице Тейлър, трябва да се запитате също дали наистина искате да научавате повече, отколкото ви е нужно.
Поредните шпионски пози и дрънканици, помисли си Броуди. Но Уорли имаше право. И може би Броуди не трябваше да споделя мислите и тревогите си с него, но понякога трябва да разтърсиш дървото, за да видиш какво ще падне от него. Във всеки случай полковник Уорли не смяташе, че двамата му гости от ОКР ще задържат довечера или когато и да било Кайл Мърсър. Така че той правеше онова, в което такива като него са най-добри — да предупреждават простосмъртните да не навлизат в свещената им територия.
Броуди стана.
— Ще ви се обадя довечера. И не забравяйте туристическите визи за Луис и семейството му.
Тейлър също стана и се обърна към домакина им.
— Мисията ни не се изчерпва с арестуването на капитан Мърсър. То е само началото на разследването на въпросите, които повдигнахме тук.
— Разочаровате ме, госпожице Тейлър — отвърна Уорли. — Мислех си, че вие ще сте здравомислещият член на екипа.
Тя продължи, сякаш говореше по учебник:
— Може да бъдете призовани по време на разследването или на съдебните процедури, за да свидетелствате правдиво по случая.
Броуди не се сдържа.
— Сега вече със сигурност няма да си вдигне телефона довечера.
Уорли се разсмя, Броуди също. Тейлър ги изгледа, сякаш казваше: „Мъже. Братството на задниците“. И тръгна към паркинга.
Броуди я настигна.
