— Точно така. Ще отида като чужденец и ще поискам говореща английски проститутка, с която да си говоря за венецуелската култура. Пълнолетно момиче — добави той.
Тя го погледна.
— Добре… звучи…
— Някой трябва да го направи, Маги.
— Луис с теб ли ще отиде?
— Да, трябва ми преводач. В случай че нямат говореща английски проститутка.
— Виждам, че си го обмислил.
— Мисля на глас.
— А мислиш ли да се уединиш в някоя стая с момичето?
— Първо ще опитам салона.
— Въоръжен ли ще бъдеш?
— Един гринго не би трябвало да е въоръжен. Но Луис, подобно на всички на онова място, ще има оръжие. А дори да проверяват за ютии на входа, няма да поискат неговата, ако това означава, че ще изгубят клиент. Тук е като в Дивия запад, Маги — добави той. — Мъжът не се разделя с оръжието си на прага на бардак. Все едно да му кажеш да си остави хуя отвън. След като влезем, Луис ще ми пробута глока си.
Тя кимна.
— А Луис знае ли за всичко това?
— Със сигурност се е досетил. Все пак живее тук — напомни ѝ той.
— Добре, но… не знам как можеш да поискаш от цивилен да рискува живота си за нещо, което няма никаква връзка с него.
— Правехме го непрекъснато в Ирак. Наемаш местните, когато имаш нужда от тях. Нищо не им пречи да откажат. Ти не си ли правила същото в Афганистан?
— Да, наемахме местни, но не и за опасни задачи.
— Със самото наемане сте излагали живота им на опасност — посочи той. — Талибаните убиват американските лакеи.
— Добре, но…
— Виж, ако Луис не иска, ще го оставя на входа и ще вляза сам и невъоръжен. Знам, че се тревожиш за мен, Маги — добави той, — но поне Луис ще е в безопасност.
— Не бъди саркастичен. Смятам да дойда с теб.
— Няма да се получи. Но благодаря за предложението. Добре, Луис идва с мен, но после излиза и аз завеждам момичето в стая. Не трябва да нося снимката на Мърсър, защото могат да ме обискират на влизане. Лесно е обаче да опишеш брадат гринго с татуирана змия на ръката. Предлагам и много американски долари и с малко късмет тя ще го познава и може би ще ми каже кога се появява обикновено или кога го е видяла за последен път, с кого се среща, може би къде живее и така нататък. Стандартна полицейска процедура.
Тейлър кимна.
— В този момент си получил онова, за което си платил, и се махаш.
Броуди се усмихна.
— Когато си под дълбоко прикритие, трябва да изиграеш цялата роля.
— Професионалната ти всеотдайност е вдъхновяваща.
— Благодаря. Добре, другият вариант е Кайл Мърсър да е вътре — или случайно, или в очакване на онзи гринго, за когото са му казали. Ако е случайно, излизам и го спипваме, когато си тръгне. А ако ме чака с подкрепления, ще имам проблем.
— Всъщност ще си мъртъв.
— Ако извадя късмет.
Тейлър го погледна.
— Защо просто не разузнаем мястото довечера?
— Защото съм нетърпелив. И Домброски ни определи срок. Четири дни — излъга той.
— Защо четири?
— Мисля, че не иска да ни убият в Каракас.
— Значи сме двама. Не съм сигурна за теб.
— Искам още тази вечер да пипна оня кучи син и да се махнем оттук. Затова ще се насоча право към златното яйце в кокошарника.
— Как си оцелявал в битка?
— Знам как да залягам.
— Това ли е планът ти?
— Мисля, че да. В общи линии довечера всички ще импровизираме. Бъди готова за всичко, адаптирай се според ситуацията и както винаги, проявявай инициатива и добра преценка. И не забравяй за мисията.
— Благодаря за насърчителните думи преди битка.
— Не съм луд — уведоми я той. — Знам кога нещо изглежда и намирисва зле. Знам кога да се оттегля. Затова още съм жив.
— Ще ти го припомня.
— Освен това си мисля още нещо за „Кокошарника“. Според Раул той се контролира от РБД-200, които пък са свързани с режима. Това поражда въпроса защо Мърсър ще е на място, за което несъмнено знае, че е свързано с мафията, която пък е свързана с правителството. Място, на което е много вероятно да се натъкне на хора от РБД-200, на ченгета и дори на хора от правителството. Симпсън каза, че Мърсър се чувствал като у дома си там — напомни ѝ той. — Сякаш заведението било негово или сякаш е там не само за да топне фитила, но и по някаква друга причина.
Тя кимна.
— Вече установихме, че Ал Симпсън използва цветисти изрази в свидетелските си показания.
— Важното е, че ако аз бях гринго беглец, щях да си избера някое друго място в Каракас, където да вися и да пия бира. Освен ако…
— Освен ако не е замесен по някакъв начин с бандата и/или с режима.
— Именно. Макар че това също може да е пресилено. Но… защо му е да ходи в бардак, който е опасен за него на много нива?
— Може да си пада по непълнолетни момичета.
— Някак не ми се вярва… а и да си пада, би си го поръчал у дома. Чувствал се е удобно заради „Кокошарника“, а не заради момичетата.
— Питай го, когато го арестуваш. Или питай момичето, на което ще платиш за информация.
— Ще питам момичето. Или няколко момичета. Не ни е позволено да разпитваме капитан Мърсър.
— А ти винаги изпълняваш заповедите.
— Стига да ги запомня. — Броуди си погледна часовника. — Време е да облечем вечерно облекло и да тръгваме.
Тейлър го погледна.
