— Само сутринта. Сеньор Кайл ме взе от колибата и отидохме при реката. Качихме се в една тясна лодка с мотор. Двама местни също се качиха, единият беше с пушка. Сеньор Кайл ми каза, че ще ми сложи превръзка на очите. Попитах го какво става, а той ми каза да не се безпокоя. Щяла съм да правя същото, което и в Каракас, само че другаде. И си казах, явно ще трябва да чукам шантавите дребни местни. Добре. — Тя се разсмя. — Върза ми очите и потеглихме.
— Колко време пътувахте по реката?
Тя се замисли и сви рамене.
— Не знам. Трудно е да се каже. Май беше дълго. Може би един час. А после спряхме и той ми махна превръзката. Намирахме се дълбоко в джунглата, навсякъде имаше само дървета. Слязохме и вървяхме през джунглата петнайсетина минути и стигнахме едно място с дървени и сламени колиби под дърветата. — Тя запали нова цигара от старата, загледа се замислено в нищото и продължи: — Имаше още местни, но видях и няколко венецуелци. Корави типове. Въоръжени. Сеньор Кайл ме заведе в една голяма колиба с десетина легла и ми каза да си почина. Там имаше и други жени, които спяха. Задрямах, но се събудих от стрелба. Скочих от леглото, изтичах навън и се натъкнах на някакъв тип, млад венецуелец с голяма пушка. Попитах го за стрелбата, а той се разсмя. Каза ми, че момчетата тренират, да се връщам вътре. Върнах се и видях, че другите жени, бяха шест, също са будни. Разприказвахме се. Едната беше от Каракас, четири от Сиудад Боливар и една от някакво село. Те ми казаха, че се намираме във военен лагер и че мъжете идват, избират си момиче и го отвеждат в колибите си. Казаха, че сутеньорите щели да им платят, когато се върнат там, откъдето са дошли, но били тук от седмици и изобщо не знаели дали ще си получат парите.
Или дали изобщо ще се върнат там, откъдето са дошли, помисли си Броуди.
— По-късно сеньор Кайл ме заведе в колибата си и ми каза да остана там и че съм само за него — продължи Кармен. — Стана ми жал за другите момичета, две нощи група момчета се надрусаха здравата и ги накараха да работят цяла нощ. — Кармен се разсмя горчиво.
Броуди отново чу гласове в коридора. Като че ли беше Карло с друг клиент. Кармен трябваше да е със своя клиент още десет минути, но вратата нямаше ключалка и ако Карло или някой друг решеше да я отвори, Броуди щеше да има проблем, който можеше да реши единствено Сеньор Берета. Възможно беше и Карло да реши да провери как върви разпитът на Пио. Време беше да приключва тук.
— Колко мъже имаше в лагера?
Тя сви рамене.
— Двайсет? Трийсет. Непрекъснато пристигаха и заминаваха. Правеха всичко на смени, включително чукането. — Тя отново се разсмя. — Навсякъде в лагера имаше хора на стража.
— Венецуелци? Или местни?
— Местните идваха само да носят храна, да готвят и да вършат друга работа, а всички онези с оръжията бяха венецуелци или колумбийци.
— Какви оръжия имаха?
— Големи. — Тя погледна опряния на стената калашник. — Като това.
— Как бяха облечени? — Освен големите усмивки, когато си лягаха с жена.
— Как ги наричате… войнишки дрехи?
— Камуфлаж?
Кармен кимна.
— Видя ли камиони? Или джипове?
Тя поклати глава, допуши цигарата и смачка фаса.
— Дотам не може да се стигне с камион, освен ако не е имало някакъв път, който не съм видяла.
— И са тренирали?
Кармен кимна.
— На някакво място до колибите. Не го видях, но го чувах. Стрелба, заповеди, на няколко пъти експлозии.
Летният лагер за психопати на капитан Мърсър. Надрусай се, чукай и гърми по разни неща. Звучеше забавно.
— Значи си останала там една седмица — каза Броуди.
Кармен се намръщи.
— Той искаше да остана по-дълго. — Поколеба се и добави: — Една нощ излязох от колибата да се изпикая и един адски надрусан колумбиец ми се нахвърли, притисна ме до едно дърво и… свърши бързо, после се махна. А аз… казах на сеньор Кайл, защото ми се стори лошо и си помислих… — Гласът ѝ замря и тя заби поглед в пода. — В тази работа не се чувстваш специална, сеньор. Така че когато някой те кара да се почувстваш така, усещането е хубаво. И си помислих, че може би той… ще ме защити.
— И той защити ли те?
— Каза ми да не се безпокоя. Легнах си и заспах. А на сутринта сеньор Кайл не беше в леглото. Излязох на поляната… Онзи, колумбиецът, беше там. Висеше от едно дърво. Смазан от бой и… — Кармен докосна корема си — разни неща висяха от него.
Явно Кайл Мърсър беше офицер и джентълмен със слабост към стари армейски приятелчета и малолетни проститутки. Същият човек, който беше рязал глави, може би измъчвал до смърт човек на ЦРУ. А ето че в случая с Кармен беше защитил честта ѝ, като беше изкормил насилника ѝ. Или по-скоро беше защитил собствената си чест и позицията си на алфа-мъжкар. Броуди си помисли, че едно пледиране за невменяемост пред военния съд може да свърши работа на Кайл Мърсър.
