— Успех. Той е луд. Но може би всички американски войници сте луди.
— Може би. — Броуди отиде до стената и взе още две въжета от куките. После се обърна към Кармен. — Протегни ръце.
— Аз съм онази, която връзва, papi.
— Не и днес.
Кармен го погледна, после погледна Луис, който продължаваше да държи беретата.
— Не.
— Така ще изглежда по-добре за теб, когато Лупе или Карло те намерят — обясни Броуди.
Кармен схвана и протегна ръце. Броуди върза китките ѝ.
— А сега легни на пода.
Тя легна по гръб и Броуди върза глезените ѝ, след което я погледна.
— Остават ти още пет минути с твоя човек. Говори му мръсно.
Кармен каза на испански нещо, което прозвуча цветисто и не много приятно, докато Броуди я преместваше под леглото до клиента. Нещастникът определено не беше получил онова, за което бе платил, но може би щяха да го обезщетят с питие на бара.
Броуди кимна на Луис, взе калашника и погледна вратата. Е, беше успял да се освободи, да спаси Луис и да получи информация за местоположението на Кайл Мърсър. Оставаше само да се измъкне жив и вечерта щеше да е перфектна.
Броуди и Луис излязоха от стая 21 и тръгнаха надясно към металната врата в края на коридора, която щеше да ги отведе в салона — на около четири и половина метра от страничната врата, през която се излизаше от бардака.
Броуди даде на Луис и другата берета.
— Дръж ги скрити, но така, че да са ти подръка.
Луис затъкна единия пистолет в колана под сакото си, а другия в джоба на панталона. Броуди скри глока под незагащената си риза. Най-добрата опция беше да се опитат да се измъкнат незабелязано, но не беше склонен да се разделя с калашника. Увери се, че е включен на автоматична стрелба, и го задържа до лявата си страна, така че клиентите в салона да не го видят. Ако извадеха късмет и ако някой не погледнеше към тях в неподходящия момент — може би ако вниманието на всички беше насочено към танцьорката на пилона, ако мозъците им бяха замъглени от алкохола и мисленето се извършваше от хуйовете им — това можеше и да проработи.
Стигнаха до металната врата.
— Ще вървим бързо, но не прекалено бързо към изхода — каза Броуди на Луис. — Не поглеждай никого, но бъди нащрек. Ако някой извика нещо, извади пистолета. От тази ситуация не се излиза с разговори.
Луис кимна.
— Готов?
— Si.
Броуди отвори вратата и оглушителната музика изпълни тихия коридор. Броуди отмести завесата и влезе в слабо осветения задимен салон.
Сега на пилона точно срещу тях имаше друга танцьорка, заобиколена от малка публика. С периферното си зрение Броуди видя някакво раздвижване при бара, но се обърна и тръгна право към страничната врата. Луис го следваше.
Намираше се на по-малко от три метра от вратата, когато някой надвика музиката.
— Хей! Какви ги правите, мамка му?
Май беше Карло. Броуди бързо завъртя глава. Карло стоеше с гръб към бара, с цигара в ръка. Изглеждаше объркан. Неколцина клиенти седяха на столовете от двете му страни и се обърнаха да видят какво го тормози. Хората на режима още бяха на масата си, пушеха пури и се наливаха с ром. Те също погледнаха към Броуди и Луис.
Охранителят Лупе стоеше при предната врата и явно беше забелязал калашника, защото внезапно извади револвера си от кобура.
Броуди се извъртя към него, вдигна автомата, опря приклада в лявото си рамо и дръпна спусъка. Калашникът имаше силен откат и блъсна тялото му назад, когато изстреля откос през салона към Лупе, като надупчи гърдите му; няколко куршума се забиха в стената зад него, когато той падна.
Танцьорката изпищя, скочи от сцената и се втурна към дъното на салона. Клиентите — повечето от които не бяха чужди на стрелбите — се метнаха под масите, а някои от онези при Карло скочиха от столовете си и се втурнаха към изхода или се скриха зад бара; други пък се втурнаха към вратата, водеща към тоалетната.
Луис беше извадил беретата си, докато четиримата от режима мудно посягаха към кобурите под мишниците си. Без капка колебание Луис започна да стреля и улучи един в корема. Мъжът се прекатури назад с пластмасовия стол и падна на пода. Друг скочи на крака и успя да извади пистолета си, но Луис го простреля два пъти в гърдите. Мъжът рухна и събори масата. Разхвърчаха се бутилки и чаши. Останалите двама се проснаха на пода.
Луис спря да стреля, но продължи да държи беретата вдигната, а Броуди се прицели над бара и изстреля още един откос, за да е сигурен, че всички, които още не са на пода, са схванали как стоят нещата. Съсипа няколко плаката с мис Венецуела, пръсна една неонова реклама на бира и нанесе значителни поражения на алкохолните запаси на „Кокошарника“. Характерният трясък на калашника събуди лоши спомени от Фалуджа.
