Танцовата музика внезапно замлъкна и в салона се възцари тишина, ако не се броеше ритъмът на калашника. Броуди махна пръста си от спусъка и бързо се огледа за Карло, но не го видя. Всички бяха залегнали или се бяха изпокрили и на слабата светлина Броуди не можеше да различи кой кой е. Без да сваля калашника, той заотстъпва към задната врата и извика на Луис. „Давай!“. Луис отвори вратата и излезе. Броуди пусна още един откос в тавана за майтап и го последва.
Двамата се втурнаха покрай „Кокошарника“ към пътя. Нямаше улично осветление, но паркираните коли палеха двигателите си, докато клиентите се спасяваха тичешком от бордея. Поредната нормална нощ в „Кокошарника“.
Когато стигнаха ъгъла на сградата, Броуди чу стрелба наблизо, отпусна се на коляно и насочи калашника към отворената врата, но стрелецът се скри зад нея. Броуди изчака и се прицели. Карло се подаде с вдигнат пистолет и Броуди изстреля три куршума в гърдите му. Карло се разтресе и се свлече на земята пред входа.
Пълнителят беше свършил; Броуди го извади, обърна го и пъхна втория, след което вкара патрон в цевта.
Чу зад себе си пукот на заглушен пистолет и погледна към Луис, който току-що беше свалил някакъв мъж, който беше излязъл от страничната врата. Вратата тръгна да се затваря, но беше спряна от тялото, което лежеше на прага.
Броуди даде знак на Луис да продължава напред и двамата се затичаха към улицата. Броуди погледна към главния вход на „Кокошарника“, но не видя никакво движение.
Всички шофьори, които бяха паркирали безразборно пред бардака, вече или бяха потеглили, или се криеха в автомобилите си. Броуди и Луис се затичаха между колите нагоре към мястото, където Броуди се надяваше, че все още ги чака Тейлър, макар че мицубишито не се виждаше в тъмното.
Точно пред тях прозорецът на една кола се пръсна и Броуди и Луис се проснаха на земята. Броуди чу пистолетна стрелба отгоре и си помисли, че може да е Тейлър. Колата с пръснатия прозорец, голям черен седан, потегли, следвана от друга. Сега и двамата се озоваха на открито.
Броуди скочи и се затича към мицубишито, което вече се виждаше нагоре по склона. Луис, който явно не беше свикнал с физическите упражнения, изостана. За да го прикрие, Броуди се обърна с калашника и стреля към „Кокошарника“, насочвайки трасиращите куршуми право в тъмната сграда. Свали някакъв мъж и видя как друг се скри вътре.
Когато приближиха мицубишито, Броуди видя, че Тейлър се е скрила зад отворената врата на шофьора. Тя изстреля няколко куршума покрай тях, докато двамата с Луис приближаваха колата.
— Качвай се! — извика Броуди.
Тейлър стреля още два пъти и скочи зад волана. Броуди чу зад себе си тихия пукот на беретата на Луис; после се чу изщракване на празен пълнител. Луис захвърли пистолета и извади другия.
Бял пикап с включени дълги светлини се понесе с рев от подножието на хълма към „Кокошарника“ и нагоре по склона. Очевидно бандата беше предупредена и хайката пристигаше. Броуди се отпусна на коляно и се прицели.
Останалият без дъх Луис изтича покрай него.
— Седни отзад и кажи на Тейлър да обърне колата! — извика му Броуди.
Чу трясъка на автоматична стрелба, докато пикапът се промушваше между останалите паркирани коли пред бардака. Няколко трасиращи куршума се забиха в пътя близо до Броуди.
Броуди се прицели малко над фаровете и стреля. Пикапът рязко зави наляво и едва не полетя през ръба на билото, но шофьорът го овладя. Колата продължи да приближава. Броуди стреля отново, обърна се и се затича към мицубишито точно когато Тейлър го обърна нагоре по склона. Скочи на предната седалка и Тейлър настъпи газта.
Неравният път следваше извивката на хълма и Тейлър се носеше с пълна скорост по него. Пътуваха на изток, в противоположната посока на мястото, където искаха да отидат. Трябваше обаче да се отърват от пикапа, който продължаваше да ги следва по петите.
Тейлър остави фаровете загасени и разчиташе на оскъдните светлини долу, за да вижда пътя и да избегне експресното спускане от хълма.
Броуди погледна огледалото, когато мъжът в каросерията на пикапа изстреля нов откос. Един куршум улучи бронята, а другият мина през задното стъкло и излезе през покрива точно над главата на Броуди.
Стигнаха до остър завой и докато го вземаха, изгубиха от поглед преследвача си, след което пътят се изравни с приближаването на върха на хълма.
Внезапно от една алея точно пред тях изхвърча мотоциклет. Тейлър инстинктивно зави, за да не го блъсне; мотоциклетистът завъртя возилото си към тях, извади пистолет и стреля два пъти в предното стъкло. Първият куршум не улучи, а вторият проби горната част на стъклото точно между Броуди и Тейлър.
Тейлър настъпи газта и профучаха покрай моториста, който отново зави и полетя след тях.
Тейлър рязко зави наляво с пълна скорост по по-тясна улица, която вървеше надолу, и колата едва не обърса стената на една сграда, но Тейлър я овладя. Броуди си припомни, че когато ставаше дума за надбягване на въоръжени побъркани, това не беше първото ѝ родео. Спомни си също, че много улици в бедняшкия квартал са задънени.
