Дюн (Том трети) полностью

Абсолютно сигурна пролука между вкопчилите се една в друга сили не бе позната, но Сестринството се бе въоръжило по всички правила на изкуството. Проблемът бе подобен на стоящия пред щурман от Сдружението, проследяващ пътя на своя кораб през гънките на пространството, така че да избегне сблъсквания или капани. Да, ключ се оказаха капаните; сега Одрейди залагаше клопките на Сестринството за тлейлаксианците.

Когато Тараза мислеше за нея, което се случваше често в настоящите кризисни времена, дългата им връзка сама препотвърждаваше себе си. Сякаш гледаше избелял гоблен, някои от фигурите на който бяха запазили свежи цветовете си. А най-ярка от всички — именно тя бе осигурила позицията на Одрейди в голяма близост до ръководните места в Сестринството — беше способността ѝ да прозира подробностите, за да стигне изненадващо до същността на конфликта.

В нея потайно действаше някаква форма на опасната прорицателска дарба на Атреидите. Използването ѝ се натъкваше на сериозно противодействие и същевременно се оказваше единственият аргумент, който според Тараза имаше огромно значение. Дарбата работеше дълбоко под повърхността; за скритите ѝ движения можеше да се разбере само от някое случайно завихряне — ето в какво се заключаваше проблемът!

„Ползвай я, но бъди готова да я премахнеш — посъветва я веднъж Тараза и допълни: — Разполагаме с по-голямата част от нейните плодове.“

Старшата света майка бе сигурна, че може да разчита на Лусила, стига да е намерила някъде убежище заедно с Тег и гола̀та… Ликвидатори в запас бяха останали и в кийпа на Ракис, разбира се. Тяхното оръжие може би скоро щеше да влезе в действие.

Внезапен смут се надигна в мислите ѝ. Другите Памети призоваваха за максимално внимание. Никога вече генните линии на размножителния процес не биваше да се оставят без контрол! Да, ако Одрейди се спаси при опит за отстраняване, трябва да остане във вечна изолация. Беше пълноправна света майка, а от някоя и друга такава все още имаше нужда в легионите на Разпръскването — не сред почитаемите мами, внимателно наблюдавани от Сестринството, но все пак…

Никога Отново! Като работен девиз. Никога друг квизац хадерах или друг Тиран.

Контролът над страните в половото сношение е равнозначен на контрол над тяхното потомство.

Светите майки не умират заедно с плътта си. Те потъват все по-навътре в живата сърцевина на Бене Гесерит, докато формалните им указания и дори опитът им от извънсъзнателни наблюдения се превърнат в част от продължаващото вечно живо Сестринство.

Никаква грешка по отношение на Одрейди.

Ответната реакция към нея изискваше изключително грижливо разкрояване и последваща изработка. Даруи допускаше привързаност и обич в определени граници — „мека топлота“, както я наричаше тя, — твърдейки, че емоциите спомагат за ценни прозрения, ако не ги оставиш да те управляват. За Тараза именно „меката топлота“ беше пътят към сърцето ѝ — пролука в уязвима плът.

Знам какво мислиш за мен, Дар, с меката топлота, която изпитваш към стара дружка от ученическите дни. Смяташ, че съм потенциална опасност за Сестринството, но мога да бъда спасена от самата себе си с помощта на бдителни „приятели“.

Убедена беше, че някои от личните ѝ съветници споделят мнението на Одрейди. Повечето от тях зачитаха върховенството на старшата майка, но подозираха за необикновената дарба на приятелката ѝ и признаваха силата на нейните съмнения. Само една върховна по важност причина принуждаваше Сестрите да спазват установения ред и Тараза дори не се опитваше да храни илюзии по въпроса.

Действията на всяка старша майка биваха изцяло ръководени от дълбока и безусловна преданост към Сестринството. Абсолютно нищо не трябваше да застрашава продължаването на връзката и приемствеността в Бене Гесерит, включително и собствената ѝ личност. Самата тя преценяваше ролята си за запазването и непрекъснатото подновяване на живота на Сестринството, изхождайки от точна и строга себеоценка.

Засега нямаше очевидна необходимост от отстраняването на Одрейди. Все пак днес комендантката — света майка, се бе оказала толкова близо до същността на проекта за гола̀та, че нищо не трябваше да осуети непрекъснатото и внимателно наблюдение на поведението ѝ. Голяма част от непознатото за нея щеше да бъде извадено на показ. Манифестът на Атреидите изглежда представляваше ловка маневра. Одрейди — безспорно личността, която бе в състояние да го изготви — успя да вникне малко по-дълбоко в същинското състояние на нещата при написването на документа, но думите сами по себе си се бяха превърнали в преграда пред окончателното откровение.

Тараза знаеше, че Уаф ще го разбере.