— Връщам се в библиотеката. Може би днес ще намеря нещо по въпроса.
През първите два дни от престоя им сферата бе внимателно огледана от Лусила и Тег. Омълчаният и навъсен Дънкан все се мъкнеше подир тях, сякаш боейки се да остане сам. Всеки новооткрит факт ги изпълваше със страхопочитание или направо ги шокираше.
В прозрачния пластичен материал на една от стените в близост до централния отсек се виждаха двайсет и един скелета! Стояха като страховити наблюдатели на всеки, преминаващ през централната зона на път за машинните помещения или неентропните складове.
Патрин беше предупредил Тег за скелетите. При едно от първите посещения на сферата през младежките си години той бе открил записки, удостоверяващи мъртъвците като майстори и занаятчии, които я бяха построили, преди да бъдат избити от Харконите за опазване на тайната.
Без никакво съмнение не-сферата се оказа забележително постижение — място извън времето, плътно оградено от всякакъв контакт с външния свят. След всички изминали хилядолетия тукашните африкционни машини и съоръжения продължаваха да поддържат симулативен външен образ, незабележим на фона на околните скали и камънаци и от най-чувствителните съвременни прибори.
— Сестринството трябва да придобие това място непокътнато! — отново и отново повтаряше Лусила. — То е истинско съкровище! Запазили са дори записките за размножителните процедури на рода си!
Това далеч не бе всичко, опазено от Харконите тук. Тег постоянно чувстваше у себе си отвращение към изтънчено вулгарните нотки и щрихи, видни почти навсякъде. Като оня часовник! Дрехите, съоръженията за Поддържане на местната среда, приспособленията за образователни цели и развлечения — всички те бяха белязани с натрапчивия импулс на Харконите да парадират безгрижно с чувството си за превъзходство по отношение на другите хора и различаващи се от техните стандарти.
Тег отново се сети за Патрин в младежките му години. Когато е открил сферата, навярно не е бил по-голям от гола̀та. Какво ли го е принудило да пази толкова време своята тайна дори от жена си? Помощникът му никога не се бе докосвал до темата в този смисъл, но башарът бе стигнал до собствени заключения по умозрителен път. Нещастно детство. Потребност от лично потайно място. Неистински приятели, а само хора, очакващи поводи за подигравки и присмех. Нито един от тях не е заслужавал правото да сподели историята за тукашното чудо! То е било само негово! Нещо повече от място за усамотяване и сигурност. Било е символ на личната му победа.
Някогашната площадка за практически занимания пазеше свидетелства за честото ѝ ползване от страна на Патрин. Направената от него промяна в оръжейното кодиране на някои от автоматите бе веднага разпознато от Тег. Броячите за време говореха за дълги часове на мускулно напрежение при усложнен двигателен режим. Разбира се, не-сферата обясняваше някои умения на помощника, на които башарът неведнъж се бе удивявал. Природните му дарби явно бяха допълнително обработени и усъвършенствани именно тук.
Различните автоматични приспособления заслужаваха специално внимание.
По-голямата част от тях представляваха високомерно незачитане на някогашните забрани за ползването на подобни средства. Нещо повече: някои бяха конструирани специално за доставяне на удоволствия, потвърждавайки повечето от отблъскващите истории, които Тег бе слушал за Харконите. Болката като извор на удоволствие! Тези неща по свой начин обясняваха безусловния непреклонен морал, който Патрин бе отнесъл от Гамму.
Отвращението създава собствена схема на поведение…
Дънкан отпи голяма глътка от питието си и погледна към него над ръба на чашата.
— Защо слезе тук сам, след като ти бях казал да довършиш последната серия от упражнения? — попита го Тег.
— Упражненията са безсмислени — свали чашата си момчето.
И още нещо — гола̀та внезапно бе спрял да се обръща към него с учтивата форма „господине“. — не изпълняваш нарежданията ми, така ли?
— Не е съвсем точно казано.
— Тогава какво
— Искам да
— Когато наистина узнаеш, няма да съм ти много приятен.
Дънкан го изгледа смаяно:
— Как така, господине?
