Тя се отдръпна от тъмния прозорец и се върна на стола си с биологична самонастройка. Решителният момент — напред или на място — можеше да бъде отложен, но някои междинни действия бяха задължителни. Докато изпращаше повиквателна на Бурзмали, подготви наум проект за съобщение и го огледа внимателно. Най-добрият ученик на башара трябваше да бъде включен в активни действия, но не по желания от Одрейди начин.
Указанията в съобщението бяха прости и ясни: „Идва помощ. Ти си на ред, Дар. Преценявай сама обстоятелствата, когато става дума за опазването на Шийена. По всички други въпроси, когато те не са в противоречие със заповедите ми, изпълнявай плана.“
Готово. Така и трябва да бъде. Одрейди беше надлежно инструктирана за същностните моменти, които щеше да приеме като „план“, дори когато се натъкнеше на непълнота в цялостната картина на модела. Не можеше да не изпълни дадените ѝ нареждания. Тараза оцени това „Дар“ като великолепно туше . Дар и Тар. Проломът в
Дългата маса вдясно е сервирана за банкет с печен пустинен заек в подлучен сос. Другите блюда, подредени по часовата стрелка са: чука под стъклен похлупак, кафе с меланж (обърнете внимание на ястребовия гребен на Атреидите върху кафеника), гъска в гърне и искрящо каладънско вино в кристално шише от Балут. Не пропускайте да видите и някогашния детектор за отрови в полилея.
Тег намери Дънкан в малката ниша-столова до потъналата в блясък кухня на не-сферата. Спрял в коридорчето към нишата, башарът грижливо огледа момчето и забеляза, че за осемте прекарани тук дни то очевидно бе възстановило душевното си равновесие след онзи див пристъп на гняв, сграбчил го още при влизането му във входния тунел.
Бяха минали през неголяма пещера, просмукана с мускусната миризма на местен мечок. Скалите в дъното на леговището не бяха истински, макар че можеха да доведат до заблуда и най-скрупульозния изследвач. Познаването на тайния код или случайното му
Входният тунел, грейнал ярко от автоматично включено осветление веднага след като уплътниха главния вход, беше украсен по стените и тавана с харконски грифони. Тег ясно си представи изражението на младия Патрин, озовал се тук за първи път (Шок! Страх! Въодушевление!), така че пропусна да види реакцията на Дънкан, преди затвореното пространство да се изпълни с приглушено ръмжене.
Момчето не преставаше да ръмжи (почти до стенание) със стиснати пестници и прикован в изображението на харконски грифон поглед. Силен гняв и объркване се бореха стръвно за надмощие върху лицето му. Вдигна двата си юмрука и ги стовари върху изправената фигура, разкървавявайки ръце.
— Да се пържат вечно на дъното на ада! — изкрещя то. Странно прозвучаха проклятието и ругатнята на възрастен в неговата уста.
Веднага щом изрече тия думи, Дънкан бе разтърсен от неконтролирани тръпки. Лусила сложи ръка на раменете му и започна да потупва леко врата, докато треперенето престана.
— Защо го направих? — пошепна гола̀та.
— Ще разбереш веднага след като бъдат възстановени първоначалните ти спомени — отвърна тя.
— Харконите… — прошепна Дънкан и лицето му се наля с кръв, преди да погледне нагоре към нея: — Защо ги мразя толкова много?
— Думите не могат да го обяснят — каза Лусила. — Ще трябва да почакаш спомените да се върнат в паметта ти.
— Не ми трябват спомени! — момчето насочи изненадания си поглед към Тег. — Не! Трябват ми.
По-късно, когато отново погледна към башара в нишата-столова на не-сферата, Дънкан очевидно си спомни за същия разговор.
— Башар, кога?
— Скоро.
Тег се огледа наоколо. Младият Айдахо бе седнал на самопочистващата се маса с чаша кафява напитка пред себе си. Разпозна миризмата ѝ — едно от множеството комбинирани питиета с меланжова прибавка от не-ентропните хранилища. Складовите отделения представляваха истински съкровищници от екзотични храни, облекла, оръжия и всевъзможни други продукти и изделия, сътворени от човешка ръка — истински музей с неподлежаща на определение стойност. Из цялата сфера лежеше тънък слой прах, но складираното бе в много добро състояние. Всяко късче храна беше поръсено с меланж в забележимо количество, макар и не на нивото на пристрастен. Дори консервираните плодове бяха залети с подправката.
