Дюн (Том трети) полностью

— Подготвях те за някои видове особено силна болка — рече Тег. — Налага се да го направя, преди да можеш да си върнеш спомените от първоначалната памет.

— А защо с болка, господине?

— Не познаваме друг начин за връщане на оригиналния Дънкан Айдахо, който умря някога.

— Съумеете ли да го сторите, мога да бъда само благодарен.

— Казваш го сега. Тогава обаче съвсем спокойно ще ме приемеш като камшик в ръцете на онези, които отново са те върнали към живот.

— Господине, все пак не е ли по-добре да знам? Тег обърса устни с опакото на дланта си и вметна:

— Ако ме намразиш, не смея да твърдя, че бих те осъдил…

— Господине, ако бяхте на мое място, така ли бихте се чувствали?

Всичко у него — и позата, и интонацията на гласа, и изражението на лицето — говореше за разтърсващо го смущение и пълно объркване.

Дотук добре — помисли Тег.

Етапите на цялата процедура бяха прецизно набелязани, така че всяка реакция от страна на гола̀та да бъде грижливо разгледана и изтълкувана. Сега Дънкан бе обзет от несигурност. Едновременно искаше нещо и се боеше от него.

— Аз съм само твой учител, но не и баща! — каза Тег.

Момчето отново превключи на неучтивия тон:

— А не си ли ми приятел?

— Тук улицата става двупосочна. Оригиналният Дънкан Айдахо ще трябва сам да си отговори.

Нещо замъгли погледа на гола̀та, преди той да попита:

— Ще си спомням ли за това място, за кийпа, Шуонгю и…

— Абсолютно всичко! Известно време паметта ти ще наподобява двупистово трасе, но ще запомниш всичко.

На младото лице се изписа груба откровеност, последвалите я думи бяха пропити с горчивина:

— Двамата с теб ще станем другари значи.

Тег продължаваше да следва всяка буква от инструкцията за разбуждане, когато отговори с глас, събрал присъствието и ролята на башара-командир.

— Не ме интересува особено много идеята да ставам твой другар — той прикова търсещото внимание на погледа си в лицето на Дънкан. — Някой ден може и да станеш башар. Мисля, че имаш в себе си необходимото. Но дотогава аз отдавна ще съм умрял.

— Само башарите ли стават другари?

— Патрин беше мой другар, макар по чин да си остана отдельонен командир.

Дънкан погледна към празната чаша пред себе си, после — към Тег, и попита:

— Защо не си сипеш нещо? И ти хвърли доста сили.

Проучващ въпрос на схватлив човек. Момчето не беше за подценяване. Добре знаеше, че споделеното ядене и общото хранене бяха сред най-старите ритуали за съюзяване.

— Мирисът на твоето питие ми стига — отвърна башарът. — Стари спомени. Точно сега не ми трябват.

— Тогава защо слезе долу?

Аха, ето ги и двете в младежкия глас — надеждата и страхът. Искаше да чуе от Тег нещо определено.

— Трябваше внимателно да преценя докъде си стигнал с упражненията. Наложи се да дойда и да те видя.

— Каква е причината да си толкова внимателен?

Надежда и страх! Беше време за точно префокусиране.

— Досега никога не съм обучавал гола̀.

Гола̀. Думата увисна между двамата, сякаш прилепена към кухненските миризми, още непоети от филтърната инсталация на сферата, пречистваща въздуха. Гола̀! Обилно бе попила силната миризма на подправка от вече празната чаша на Дънкан.

Момчето се облегна напред на масата, без да каже нищо, но изражението му остана все така жадно. Тег си припомни забелязаното от Лусила: „Знае как да си служи с мълчанието.“

Когато разбра, че башарът няма да продължи по-нататък краткото си обяснение, Дънкан разочаровано се отпусна назад. Лявото ъгълче на устата му увисна надолу, а начумереното изражение красноречиво говореше за вътрешна неудовлетвореност. Всичко бе фокусирано точно така, както трябваше да бъде.

— Ти не слезе тук, за да се усамотиш — рече Тег. — Дойде да се скриеш. Продължаваш да се криеш и мислиш, че никой няма да те намери.

Момчето сложи ръка пред устата си. Жестът му бе сигнал, очакван от Тег. В инструкцията бе казано категорично: „Гола̀та иска събуждането на първоначалните си спомени, обхванат от страх. Това е най-високата преграда, в която трябва да направиш пролука.“

— Махни ръката си от устата! — заповяда му.

Дънкан дръпна длан, сякаш нещо я бе изгорило. Загледа се в Тег като животно, попаднало в капан.

„Говори истината — разпореждаха указанията. — Сега, когато сетивата и разумът са разпалени до краен предел, гола̀та ще надникне в душата ти.“

— Държа да знаеш — каза башарът, — че намирам за противно онова, което Сестринството ми е наредило да сторя с тебе.

Дънкан видимо се напрегна.

— Какво са ти заповядали да направиш?

— Има нещо сбъркано в уменията, на които трябва да те науча.

— Сбъ… Сбъркано ли?

— Не говоря за подготовката с общ характер, тоест за интелектуалната страна. Е, тук си вече на нивото на полкови командир.

— Повече от Патрин?

— Защо искаш да си по-добър от Патрин?

— Той не беше ли твой другар?

— Да, беше.