Погледна към оградената площадка за подправка до тях. Мястото изглеждаше странно познато. Повече от видяно някога. Уверен вътрешен глас, уведомен от Другите Памети, ѝ предаде, че на практика то е останало без промяна от отдавна отминалите времена. Конструкцията на силозите, разпръснати по огромната площ, беше стара като Ракис — кълбовидни резервоари на високи крака, подобни на насекоми от метал и пластични материали, сякаш очакващи на кокилоподобните си крайници да скочат върху поредната жертва. Подозираше, че в тях някогашните проектанти бяха заложили подсъзнателно посланието:
Под силозите се бе проточил пустеещ песъчлив участък без никаква растителност покрай постройки с кирпичени стени — подобие на израстък на амеба, отвеждащ Дар-ес-Балат почти до края на каната. Скритата от дълго време не-сфера на Тирана бе осигурила тук присъствието на много плодовита религиозна общност, чиято активност в преобладаващата си част оставаше скрита зад стени без прозорци и под земята.
Шийена отново се обади:
— Туек не е същият.
Одрейди видя как главата на Уаф рязко подскочи. Беше чул. Сега сигурно мислеше:
Прекалено много хора знаеха, че лицетанцьор е приел образа на Върховния жрец, каза си комендантката. Разбира се, жреческата клика вярваше, че е изплела достатъчно голяма мрежа, в която да попадне не само Бене Тлейлакс, но и Сестринството…
Одрейди вдъхна острия мирис на химически препарати, които се използваха за премахване на диворастящи видове по площадката за складиране на подправка. Мирисът върна вниманието ѝ към неотложните потребности. Нямаше право на мисловни разходки именно тук! Сестринството съвсем лесно можеше да попадне в заложения от самото него капан.
Шийена се спъна и тихо извика — повече от раздразнение, отколкото от болка. Уаф рязко завъртя главата си към нея, погледна я и после отново се съсредоточи в пътя. Навяваният пясък скриваше местата, където платното бе набраздено или пък в него се бяха отворили малки ровове. Конструкцията на естакадата, макар и появила се сякаш от вълшебна приказка, изглеждаше стабилна. Разбира се, не беше достатъчно масивна, за да издържи някой от червеите — потомци на Пророка, но изглеждаше повече от сигурно, че човешко същество-молител ще може да премине в пустинята.
А Уаф се виждаше в представите си преди всичко като молител.
Подозренията му към Одрейди не бяха изчезнали. Светата майка го бе довела тук, за да изцеди познанията му, преди да го убие.
Последното би било също Божие дело. Съюз с Бене Гесерит и неотменим контрол над Ракис! Какъв прекрасен сбъднат сън! Най-после надмощие на шериата и Бене Гесерит в ролята на мисионер.
Когато Шийена отново се спъна и се чу тихият възглас на болката и недоволството ѝ, Одрейди строго каза:
— Момиче, не се самооплаквай!
Забеляза как раменете на Уаф рязко се стегнаха.
Никак не му се нравеше назидлателното отношение към неговата „Благословена“. Дребният мъж имаше твърд характер. Светата майка го отдаваше на фанатизма му. Дори ако дошлият червей реши да го убие, Уаф не би побягнал. Вярата в Бога щеше да го хвърли право в смъртоносната паст, освен ако нещо не разколебаеше доверието му в силата на религията.
Одрейди се сдържа да не се усмихне, тъй като със сигурност бе напипала нишката на мисловния му процес:
Всъщност сега тлейлаксианецът мислеше за клетките си в резервоара за бавен растеж в Бандалонг. Независимо от онова, което можеше да се случи тук, те щяха да родължат живота му за славата на Бене Тлейлакс и на Бога — сериен Уаф, винаги служещ на Великата Вяра…
— Сигурно знаеш, че мога да подуша Шейтан — каза Шийена.
— Сега ли? — Одрейди погледна към естакадата пред тях, по чиято дъговидна повърхност тлейлаксианският Майстор бе вече направил първите си стъпки.
— Не, когато дойде — отговори момичето.
— Разбира се, че можеш. Всеки би могъл.
— Но аз долавям миризмата му отдалече.
