Дюн (Том трети) полностью

Светата майка вдъхна дълбоко през носа и автоматично подреди по сила миризмите на общия фон на препечен кремък — слаб лъх на меланж, озон, нещо с отчетлив кисел мирис. Даде с ръка знак на девойката да поеме по естакадата. Уаф водеше с двайсетина крачки. Конструкцията полягаше към пустинята на около шейсет метра пред него.

При първа възможност ще вкуся пясъка — помисли Одрейди. — Така ще мога да разбера много неща.

Когато стигна по естакадата над рова с вода, тя погледна на югозапад към ниската преграда, проснала се по дължината на хоризонта. Изведнъж пред вътрешния ѝ взор се появи спомен от една от Другите Памети. Бе лишен от яснотата на истинската визия, но тя го разпозна — смесица от образи и картини от най-дълбоките ѝ подсъзнателни източници.

По дяволите! — помисли. — Не и сега!

Но не беше в състояние да стори нищо. Подобни неповикани появи в никакъв случай на бяха самоцелни.

Предупреждение!

Погледна косо към хоризонта, давайки възможност на спомена да филтрира изображението, появило се от Другата Памет — много стара висока преграда и хора, движещи се по връхната ѝ част… В дълбините на паметта се виждаше приказно красивата паяжина на конструкцията на някакъв мост. Свързваше една част на изчезналата стена с друга част от нея, а Одрейди, без да вижда всичко, знаеше, че под отдавна несъществуващия път тече река. Реката Айдахо! Преналожилото се на хоризонта изображение се раздвижи и някакви предмети започнаха да се свличат от моста. Беше много далече, За да ги разпознае, но ето, че се появиха надписи с наименованията на обектите, включени в причудливата прожекция. Обхваната едновременно от силен страх и въодушевление, тя вече имаше пълна представа за сцената.

Приказният мост постепенно се пречупваше! После се сгромоляса в реката.

Видяното не беше епизод от някакво случайно разрушение. Класическият акт на насилие, носен в множество памети, бе стигнал до нея в миговете на агония-изпитание с подправката. Вече можеше да подреди фино настроените съставни части на картината: хиляди нейни предшественици по родствена линия бяха наблюдавали същата сцена, реконструирана във въображението ѝ. Видяното не беше продукт на реалната визуална памет, а сбор от точно предадени отчети.

Ето къде се бе случило!

Одрейди застана на място и даде възможност на спомена да обходи цялото ѝ съзнание. Предупреждение! Нещо опасно бе показано и разпознато. Не предприе никакъв опит да стигне до същината на изображението. Знаеше, че ако го направи, то може да се разпадне в безредие на части, всяка от които щеше да има своето значение, но първоначалното внушение ще е изчезнало. Видяното там имаше строго определено място в историята на Атреидите. Лето II, наречен още Тиранът, бе паднал от моста-паяжина, за да намери смъртта си. Големият човеко-червей от Ракис, самият Бог-Император, бе прекатурен от същия този мост по време на сватбеното си пътуване.

Точно там, в реката Айдахо, Тиранът бе потънал в ужасна агония. И пак там се бе осъществила транссубстанцията, родила Раздвоения Бог… и всичко бе започнало отново.

Защо ли видяното е предупреждение? Мостът и реката отдавна бяха изчезнали от тукашната земя. Високата стена, ограждала някога пустинята Сарийър, бе ерозирала до ниска накъсана линия, изтеглена в Трептящия от жегата хоризонт.

Ако сега дойдеше червей със скрита в него перличка от паметта на Тирана с бляна му за вечността, дали тази памет нямаше да бъде опасна? По същия начин звучаха настойчивите мотиви на опозицията на Тараза в Сестринството: Той ще се разбуди!

Старшата света майка и нейните съветници отхвърляха подобна вероятност.

И все пак предупредителният звук, дошъл от Другите Памети, не можеше да бъде пренебрегнат!

— Света майко, защо спряхме?

Одрейди усети как съзнанието ѝ се връща със залитане в непосредственото настояще, изискващо пълно внимание. Там някъде бе мястото, където в предупреждаващата визия започваше безкрайният сън на Тирана, но се намесваха и други спомени. Девойката стоеше пред нея с объркано изражение на лицето.

— Гледах — посочи тя. — Шийена, оттам започва Шай-хулуд.

Уаф спря в края на естакадата само на стъпка от заобикалящия ги пясък и на около четирийсет крачки пред двете жени. Гласът на комендантката и думите ѝ видимо го напрегнаха и изостриха вниманието му, но той не се обърна. Одрейди чувстваше осезателно неудоволствието му. Тлейлаксианецът не би харесал дори намек за непочтително отношение, камо ли цинизъм, отправен към неговия Пророк. А той винаги подозираше светите майки в цинизъм. Особено когато заговореха на религиозни теми. Все още не беше готов да приеме, че плашещото го и отдавна презирано Сестринство би могло да прегърне Великата Вяра. Начинанието изискваше нещо повече от предпазливост, както впрочем ставаше винаги в контактите с Мисионария Протектива.

— Говори се, че там е имало голяма река — каза Шийена.